Антоний Тодоров: Управляващите са в удивително комфортно положение във времена на извънредно положение

„Наказателния кодекс, скоро може да се превърне в учебник по медицина. Което ще е краят на обществото“

Измина повече от месец от обявяването на извънредното положение. „Дневник“ се обърна с въпроси към анализатори и политолози за ефектите от тази политическата карантина и за състоянието на демокрацията. Антоний Тодоров е професор, доктор на политическите науки, преподавател в Нов български университет.

Кои според Вас са най-видимите ефекти в обществото ни след един месец извънредно положение?

– Учудващо, но изглежда повечето хора понасят извънредното положение и не виждат основания да не спазват карантината. Проблемът е, че гражданите не разграничават в частност „извънредното положение“ от карантинните мерки, смятат, че става дума за едно и също. Това не е безобидно, защото извънредното положение всъщност дава изключителни права на изпълнителната власт да се разпорежда с публичните средства и да използва всякакъв вид принуда. Колкото до карантината, тя изглежда приемлива за повечето хора и в повечето си елементи (спазване на физическа дистанция, лична хигиена, дезинфекция, носене на маски в публичните пространства).

Хората, които агресивно не спазват мерките, са малко, но се виждат. Обществото ни обаче изглежда по-скоро примирено, готово да понася несгоди пред една заплаха. От друга страна, забелязвам и страх, най-вече от неизвестното, за бъдещето, за работното място, за здравето. Властта се възползва от тези страхове и донякъде се намира в удивителен комфорт: липса на опозиция, на парламентарен контрол, на граждански натиск.

Какво ни показа извънредното положение по отношение на управляващите? Адекватни ли са политиците в тази екстремна ситуация?

– Управляващите, както казах, са в удивително комфортно положение. Фактически нищо в момента не е в състояние да ми се противопостави независимо от това какво решават и какво правят. Извънредното положение беше прието за един месец, след което бързо и без особен дебат за още един месец. Проблем е, че такова удължаване става почти автоматично. В повечето европейски държави, където беше въведено извънредно положение, удължаването му ставаше и става с 14 дни напред, т.е. управляващите демонстрират, че не прибягват с лека ръка до въвеждане на извънредно положение.

У нас дори имаше надпревара между политиците и висшите държавни служители по тази тема: лидерът на „Воля“ Веселин Марешки предложи въвеждане на неограничено във времето извънредно положение, а главният прокурор Иван Гешев заговори неведнъж за въвеждане на военно положение.

И в двата случая става дума за възглед за обществото и политиката, според който обществото се управлява по-добре със силна ръка, неограничавана от нищо освен от съвестта на онзи, който я прилага. Това е характерно за диктатурите, били те просветени или не.

Какво остана под повърхността, послужи ли пандемията за параван на нещо?

– Пандемията породи ситуация, за която никоя държава не се оказа подготвена. Тя създаде благоприятна среда за липса на порядък, противно на внушенията на всички управляващи, че, напротив, те въвеждат и гарантират строг порядък. Решенията всъщност са доста хаотични, взети набързо, често набързо променяни, оправданията винаги се основават на убеждението, че такова е поведението на причинителя на пандемията – Ковид-19.

Но този хаос и безредие са симптоми на една по същество отслабена публична власт, която може да бъде силно репресивна, но изключително слаба, когато трябва да мобилизира обществото и да го организира за справяне с действителна опасност. Пандемията създаде ситуация на „мътни води“, в които мнозина се опитват да решават други, несвързани със защитата от заплахата въпроси. Например главният прокурор поде атака срещу съда, срещу неудобните в съдебната власт с удобно появили се като нов случай с пробив отвън на системата за случайно разпределение на делата в съда.

Никой не забеляза, че в експертния доклад (той все пак е засекретен, но негови елементи бяха цитирани от запознати) става дума за неуспешен опит за проникване, а не за реализирал се опит. Използвайки ситуацията, някои се опитаха да прокарат лобистки решения. Да не говорим, че обществото е в състояние на страх и поради това забравихме поредицата безобразия, които изпълваха публичното пространство през 1 март 2020: забравихме за КТБ, забравихме за „къщата в Барселона“, забравихме за хазартния бизнес и Васил Божков, забравихме за „апартаментите на властта“, забравихме за „калинките на властта“.

Нарушават ли се човешки права според вас? Има ли опасни тенденции, застрашаващи демокрацията?

– Очевидно извънредното положение ограничава поредица човешки права, поне това се допуска от конституцията (чл. 57), като определени права са неотменими. Сред тях е правото на живот, което обаче в настоящата ситуация се използва от управляващите, за да накарат обществото да приеме безкритично всякакво решение. Често чуваме, че „запазването на живота“ е приоритет, пред който всякакви други права нямат значение. Работата е, че винаги трябва да уточняваме, че става дума за „човешки живот“, а не за живота, както това е при добитъка. Човеците искат да живеят, но не като добитък, за който някой се грижи да е нахранен и здрав и толкова.

Човешкият живот е изпълнен с много повече, има нужда от социални контакти, от култура, от физическа активност, от уважение, от публично изразяване, от чувства и от какво ли още не. Опасявам се, че управляващите много бързо възприеха в ситуацията рефлекса на наказанието. Затова и гласуваха първоначално чудовищната глоба от 5000 лева за разходка в парка (защото не бяха в състояние да осигурят контрол над масовите събирания там). Подобно нещо виждаме и в определянето на гаранциите от съдилищата (те варират, но понякога са от порядъка на 20 000 или 1 млн. лева, което е по-скоро наказателна мярка, отколкото гаранция срещу нещо). Да не говорим за случая с прокурорската проверка срещу председателката на Съюза на фармацевтите – такива действия целят сплашване на всеки, който изрази публично критика срещу действията на управляващите.

Как бихте определили все по-масовото използване на Наказателния кодекс като противоепидемична мярка?

– Като нагласа за управление чрез наказания и насаждане на страх. Никаква превенция, никакъв опит за убеждаване, за въвличане на самите граждани в осъществяването на необходимите, дори и рестриктивни мерки. Това е авторитарна по същество нагласа, убеждението, че всичко е възможно да се постигне с употреба на сила. Това е сходно на разбирането, че всичко може да се постигне с повече пари, т.е., че всичко може да се купи. Двете разбирания са тясно свързани и се споделят от определени среди в обществото, които аплодират всяка ограничителна мярка, само и само тя да не е пряко използвана срещу тях. Блокада на ромските квартали, но не и на София като цяло. Забрана за безцелни пътувания между градовете, но за другите, не за нас, „малките тарикати“, които можем по всяко време да излезем с колата си и да идем я до Банско, я до морето. Възможността да аплодираме диктатурата е тясно свързана със съзнанието ни на „малки тарикати“. Искаме ред, но спазван от другите.

Колкото до Наказателния кодекс, скоро той може да се превърне в учебник по медицина. Което ще е краят на обществото.

Прокуратурата и МВР превишават ли свои права в ситуацията на извънредно положение? Според Вас преследват ли критици на властта?

– В ситуация, при която министърът на правосъдието (дори не министърът на вътрешните работи) предложи дерогация на Европейската конвенция за правата на човека, усетът за граница, която не бива да се прекрачва, е изцяло изчезнал. Разчитаме на добронамереността и етиката на прокурорите и полицаите, но не и на система, която следи за съблюдаването на закона.

Днес методите за преследване на критиците в рамките на закона са толкова развити, че мнозина граждани дори не ги забелязват. Пандемията доведе до намаляване на гражданската чувствителност към ограничаването на човешките права. Вече споменах прокурорската проверка срещу председателката на фармацевтичния съюз. Както и проверката по пробива на системата за случайно разпределение на делата.

Изобщо е необичайно в една демокрация, дори в ситуация на извънредно (все пак санитарно) положение, главни фигури в медиите да са главният прокурор или вътрешният министър. Много по-смислено е това да са министърът на здравеопазването или лекарите. Дори професор Венцислав Мутафчийски, доктор по медицина и признат лекар, би могъл да се явява в лекарска престилка, а не в генералска униформа (макар да е шеф на военномедицинската академия).

Какъв ще е дълготрайният ефект върху доверието спрямо управляващата коалиция и премиера в частност?

– Някои изследвания на общественото мнение (проведени по телефона заради карантината) показаха бърз ръст на общественото доверие към управляващите (премиера, правителството), както и обратно, спад на доверието към някои от по-издигнатите техни критици (като президента). Това е типично за състоянието на „обсадената крепост“, тази психическа нагласа за „сплотяване на редиците“ под ръководството на лидера. Общество, което е в състояние на страх, лесно се сплотява около лидера, това е доказано в много случаи. Това много често е било и желязна необходимост пред огромна външна заплаха. Но невинаги е дълготрайно и при отминаването на заплахата престава да работи като фактор на единството. Дори напротив, след отминаването на кризата обществата започват да се питат, да дирят сметка на управляващите, да искат отчетност за направеното. Често това е съпътствано от правителствени смени, но при условие че обществата виждат подходяща алтернатива.

Иначе правителството може пак да печели избори, но със спадащ авторитет и подкрепа. Не мисля, че след приключването на кризата с Ковид-19 ще се запазят измерените наскоро рейтинги, дори напротив. Възможна е политическа криза, възможни са и предсрочни избори, но нищо не гарантира, че ще има политическа промяна. Има обаче една по-голяма опасност – коронавирусът да затрие не само човешки животи, но и либералната демокрация, т.е. демокрацията, основана на свободите.

Подобни статии

Николай Витанов песимист: Броят на ваксинираните няма да надхвърли 35%

"В България хората, които имат желание да се ваксинират, са около...

Още в катергорията

Николай Витанов песимист: Броят на ваксинираните няма да надхвърли 35%

"В България хората, които имат желание да се ваксинират,...

Лозан Панов: Оставам независим, никоя партия няма да ме финансира

“Голям оптимист съм и заради „опълченските“ усилия на една...