За единството и самоцелната критика в БСП

След дългата карантина опонентите на Корнелия Нинова се активизираха, но аргументите им са слаби и вредят на социалистите

Криво седи, право съди стар кадия:

– не оставя на мир село луд гидия!

Пенчо Славейков

В последните дни, след двумесечно затишие, в медийното пространство отново се появи т. нар. вътрешна опозиция в БСП. В свои статии и интервюта областният лидер на БСП в Пловдив, бизнесменът Георги Гергов, левият интелектуалец проф. Чавдар Добрев, бившият лидер на БСП Михаил Миков и издателят Румен Петков изразиха своите критики към председателя на БСП Корнелия Нинова. И тезите им не са просто шумни и изпъстрени с епитети и опити за сатанизиране, но са взаимно изключващи се! БСП била твърде опозиционна…но всъщност изобщо не е опозиция?! Имала много алтернативни политики по време на пандемия, но де факто – няма политики?! Подкрепила извънредното положение, но всъщност не го подкрепяла?!

Има и забележки към лидерката Корнелия Нинова, които на теория би трябвало да звучат принципно:

– Първата е защо БСП предизвиква парламентарно изслушване на премиера Бойко Борисов? Той и така щял да каже нещата, които казва и на своите пресконференции, а БСП нямала алтернатива, политики и идеи, които да предложи. Това по същество не е вярно!

БСП има дълга традиция като държавно-строителна и отговорна партия и точно затова тя подкрепи въвеждането на извънредно положение на територията на Република България във връзка с пандемията. Това бе единственото разумно решение и партията показа, че в кризисни моменти води политика на национално съгласие! В най-тежкия кризисен момент БСП показа, че е готова за политически консенсус, но в същото време не абдикира от ролята си на опозиция, която й е отредена от българския избирател. Точно затова БСП бе политическата сила, която внесе една ключова корекция – извънредното положение не бе въведено безсрочно, а получи едномесечен срок, който евентуално да бъде удължен. С това левицата най-ясно и категорично защити демокрацията и спря всякакви опити за налагане на „мека” диктатура под формата на извънредно положение „до второ нареждане”.

БСП от първите дни на тази безпрецедентна ситуация защитава парламентаризма

и това е нито повече, нито по-малко – защита на конституцията и нейния основополагащ принцип, че България е парламентарна република. В една демократична европейска държава „на първа линия” освен медиците, винаги трябва да бъдат три институции – парламентът, който да работи постоянно и да осъществява контрол над изпълнителната власт (това не е прищявка, а конституционен принцип). На второ място е правосъдието, а на трето  – свободните медии. Без тези фактори няма демокрация, няма държавност, няма суверенитет, няма свобода.

БСП в тези почти два месеца на извънредно положение защитава конституцията, парламентаризма и свободата на словото. Искането да бъде изслушан премиерът Борисов в НС – не е нито PR, нито безсмислица, както твърдят някои от критиците на Корнелия Нинова. Тази политика е важна част от съхраняването на нормалността в държавата – премиерът и правителството са избрани и подотчетни на парламента в една парламентарна демокрация. Депутатите са народни представители, те имат директен мандат от българските граждани и отказът от парламентарен контрол (даже и под благовиден предлог за защита от коронавируса) е директна елиминация на избирателите.

Затова БСП днес се явява единственият категоричен защитник на демократичните процедура, на волята на суверена в лицето на българския народ.

Особено опасно е мнението, че БСП се занимавала с темата за правата на човека, която не била актуална!? Възможно е у някого ситуацията да е възбудила носталгия по твърдата ръка, но темата за правата на човека и свободите днес е ключова – този въпрос в последните дни се поставя много остро от Европейската комисия и Европейския парламент и дори от Върховния комисар по правата на човека към ООН Мишел Бачелет. А темата за следене на личните телефони на гражданите (може би недоразбрал проф. Добрев твърди, че ставало дума само за телефоните на депутатите от БСП – !?), която социалистите поставиха пред Конституционния съд, е особено актуална, съдейки по печалния опит от „цветановщината” и СРС гейтовете, случили се през управлението на ГЕРБ. Възможността под благовидния предлог „спазване на карантината” да бъдат ограничени правата на гражданите не е нито шега, нито е маловажна. Тя е част от гаранциите, че след пандемията българското общество ще се върне към реални демократични стандарти, а не към прокараната „мека диктатура”. И по този въпрос днес

БСП e на висотата на реална европейска и демократична партия.

И това е важно достойнство, в т.ч. и на нейния лидер Корнелия Нинова. Не е случайно, че преди кризата тя имаше успешно посещение в Брюксел и срещи на най-високо ниво – на което се приемат действащи или потенциални министър-председатели. Не е случайно също, че Корнелия Нинова в последните дни отправи ключово послание към колегите си от европейското социалистическо семейство за изход от социално-икономическата криза, което беше посрещнато с уважение и съгласие.

Твърди се, че БСП демонстрирала ялова и заядлива опозиционност, че нямала план и алтернативни политики?! Това отново е невярно. Партийният ветеран проф. Чавдар Добрев твърди, че БСП неглижирала „оцеляването на нацията” за сметка на едва ли не по-маловажните социално-икономически теми??? Само че БСП нито за миг не е искала да отпаднат противоепидемичните мерки, напротив, социалистите подкрепяха и подкрепят действията на Щаба и спазват във вътрешнопартийния и организационен живот строги мерки за защита на здравето на българските граждани.

БСП като социално ангажирана партия

още от първите дни остро постави фундаменталния въпрос за икономическото бъдеще на нацията. Защото днес, през призмата на здравната криза, това може би изглежда далечно и странично, но вече е факт, че в България има над 90 хиляди нови безработни, а сектори като туризма, ресторантьорството и транспорта са почти фалирали или на път да загубят поминъка си. Има спекула с цените на храни и лекарства, което допълнително удря по джоба българина – и допреди кризата най-беден в ЕС, а днес масово с орязани доходи или без доходи. Това, че БСП първа и най-категорично постави темите за бедността, спекулата, безработицата, че поиска ясен план и че предложи свой план – е не слабост, а сила! Наред с това една идея, която лично Корнелия Нинова лансира преди три години – за повече български стоки в големите търговски вериги, най-после бе възприета от ГЕРБ и стана реална антикризисна мярка в защита на българския производител. Само това да беше постигнала левицата – би трябвало да бъде високо оценено!

БСП активно поставя и принципния въпрос, че на българина днес се предлагат предимно кредити, а не реална безвъзмездна икономическа помощ – така както е в съседна Гърция, която доскоро бе във фактически фалит, така както е в Сърбия, в Турция, в Русия, в САЩ и в най-пострадалите от COVID-19 Испания и Италия. Българските социалисти подготвиха план за управление след кризата, включващ фундаментална промяна на ролята на държавата – от пасивен наблюдател на икономическите процеси към връщане на ролята й на собственик, стопанин, мениджър. Към връщане на държавата като основен фактор в здравеопазването и ликвидиране на порочната практика болниците да са търговски дружества, която се оказа пагубна в световен мащаб в контекста на пандемията. Поставя ясно въпроса за ролята на частните болници, които с малки и „специални” изключения пасуват по времето на пандемията, но иначе охотно ползват средства от Здравната каса. БСП е партията, която предлага

конкретни мерки за защита на българското земеделие и малкия и средния бизнес,

който буквално е пометен от кризата. Днес страхът от вируса донякъде засенчва икономическите страхове, но именно състоянието на социалното битие на българина е голямото предизвикателство пред нацията. Вирусът рано или късно ще отмине. Спазвайки мерките, които експертите ни препоръчват, с нужната отговорност и дисциплина, обществото ще се справи, както се справиха и други държави, които вече активно разхлабват мерките, за да заработи отново икономиката. Но когато всичко това се случи, България ще заживее в една друга реалност, която ще е концентрирана върху бедността, безработицата, липсата на доходи, резкия спад в и без това мизерния ни жизнен стандарт, в колапса на цели системи като туризъм, транспорт, ресторантьорство, духовна сфера. Опасността от рязко обедняване води до серия от други опасности – скок на престъпността и корупцията, на тежките заболявания, на миграцията на млади хора, които да търсят препитание в чужбина… Предварителното обмисляне как да бъде предотвратен гладът, е не по-малко важен въпрос от темата за преодоляване на пандемията. И това, че БСП алармира за тези процеси и опасности, е най-яркото проявление на линията на

партията, която се връща към своите социални, патриотични и традиционалистки корени

Обвиненията и вайканията, че Корнелия Нинова е докарала БСП до рязък спад в доверието са също, меко казано, спекулативни. Днес, в условията на безпрецедентното за годините на прехода извънредно положение, на масов страх за здравето, е редно да има консолидиране на гражданите в подкрепа на управляващите, на Щаба, на институциите. Това е логично и нормално. Факт е, че Щабът, начело с ген. Мутафчийски, върши успешно своята работа, че България се справя добре, че сме сред страните с най-малко жертви от COVID-19. Но призмата на оценките рязко ще се смени, когато опасността от глада измести страха от епидемията. Този период, който предстои, радикално ще измени и настроенията на българина.

За това днес говорят само президентът Румен Радев и опозиционната БСП, които са единствените реални корективи на управленските антикризисни решения, на тяхната липса или имитация. БСП по инициатива на Корнелия Нинова поставя важни социални въпроси: за спекулата, разсрочването на кредити и битови сметки, защита на българското производство и земеделие. Дали е могло това да се случи по-добре и по-категорично!? Възможно е, но какво направиха през това време нейните „дежурни критици”? Защо не предложиха своите алтернативни идеи в ключови сфери като образование, здравеопазване, икономика? Защо от години са се ограничили в правото си да бъдат критици, като представят недоволствата си главно в медиите, а не и на партийни форуми?

Защо „алтернативата” им започва и свършва не с леви политики, а с баналното и безплодно „Нинова да си ходи, пък после ще му мислим…”. И днес, уви, социалистите не чуват от тях нищо ново и различно.

Дежурни са и критиките към Нинова за едноличен стил на ръководство и за разгонване на опоненти, когато е видно, че няма по-демократична партия в България от БСП. В нея, за разлика от повечето други формации, недоволните не просто не са санкционирани, но им се позволява да превръщат своите амбиции в основна интрига на партийния живот. На редовите социалисти отдавна омръзнаха апаратните хватки, медийните драми и кариерни трагедии на шепа бивши активисти, маскирани като „искрена” грижа за партията.

В този дух звучат и намеците, че през месец май т. г. изтича мандатът на Корнелия Нинова, че „виртуално” или реално трябва да се свика пленум, на който тя да бъде отстранена и заместник-председател да поеме поста й, че трябва постарому лидерът да се избира на конгрес, а не пряко, както пише в Устава на БСП!? Тоест изборът трябва да е плод на кулоарни договорки на местни (и/или икономически) лобита, а не по волята на социалистите!?

А по въпроса за легитимността е изключително интересно как, ако в началото на м. май според Михаил Миков приключва мандатът на председателя на партията, не приключват и мандатите на Конгреса и Националния съвет!? Как така само лидерът губи легитимността си, а другите органи остават легитимни и даже могат да изберат временен лидер!? Правото е базова наука и толкова „гъвкавост” с апаратно-политически привкус идва в повече!

Нелогично е тези, които громят председателя на БСП, че пилее обществен ресурс, за да свиква парламента (което било „ненужно”), да ронят крокодилски сълзи как не се събира Националният съвет. Да смятат контрола над Бойко Борисов за безсмислен, а толкова да жадуват строг контрол над Корнелия Нинова!? Днес ситуацията е извънредна в цяла Европа, в по-голямата част от света. Това доведе до отлагане на избори за парламент и местна власт в много държави. Това отлагане бе прието като нормално, защото мерките го изискват и никъде никой не постави под съмнение легитимността на институциите, чиито мандати бяха удължени по логиката на кризата. Именно затова днес

легитимен лидер на БСП е Корнелия Нинова

и тя ще бъде такъв до края на извънредното положение, който ще доведе до възобновяване на цикъла от отчети и избори в партията, до първия в историята на БСП пряк избор на председател, който има всички шансове да активизира и консолидира БСП в идващото трудно време. Много критики се чуха тези дни към Нинова. На този фон част от нейните критици засвидетелстват своята любов към управляващите, громейки „безсмислената и злобна”  опозиционност на левицата, която според тях вреди на партията.

Но дали поне за миг те се замислиха какво носи на БСП тяхната вътрешна опозиционност? Дали тя не е деструктивна и безпринципна? Дали тя помага на кондицията на социалистите, или подменя дневния ред на партията и разконцентрира избирателите и партийните структури в навечерието на парламентарни и президентски избори? Дали вместо чуваемост към Плана, Визията и Алтернативата, които БСП предлага на обсъждане, не се мултиплицира лоша енергия с вътрешните скандали, които реално обслужват само и единствено ГЕРБ. Различното мнение и дебатът са в основата на демокрацията, но самоцелната вътрешнопартийна опозиционност е път без изход и за партията, и за държавата!

 

Проф. Светлана Шаренкова

Подобни статии

Още в катергорията