понеделник, юни 1, 2020

18 юли – Денят на Левски

Най-четени

Борисов показа на Вучич от хеликоптер напредъка по изграждането на „Балкански поток“

Бойко Борисов изтъкна, че "Балкански поток" се изгражда при стриктно спазване на правилата на ЕС и абсолютно никой не може да има претенции към...

Вече 25 са плажовете по Черноморието, на които чадърите и шезлонгите ще са безплатни

От днес официално започва плажният сезон у нас Вече 25 са плажовете по Българското Черноморие, които предлагат ползване на безплатни чадъри и шезлонги за активния...

Шефът на „Вътрешна сигурност“, МВР: Лично министърът контролираше спецоперацията по задържането на корумпираните граничари, едно от лицата беше наблюдавано дълго време

Специализираната прокуратура разкрива подробности за спецоперация от петък, при която бяха арестувани с подкуп граничари на "Калотина" Според прокуратурата парите са били разпределени на два...

22 спортни федерации все още нямат лиценз за дейност

106 спортни федерации и организации са подали документи за лицензиране по новия Закон за физическото възпитание и спорта От тях лиценз и съответно право да...

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“

Васил Левски е роден на 6 (18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството. Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. За кратко време имал възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.

През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград за да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски. След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина. Изкарал успешно всички изпити, Левски очаквал предстоящата сръбско-турска война, но разтурянето на легията осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Подобно на мнозина свои другари, Левски изживял с болка гибелта на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 г. За разлика от повечето емигрантски дейци обаче още през пролетта на 1868 г. той обмислял нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били неговите разсъждения, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел подкрепа за осъществяването на замислите си. Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли планове за освобождение на България, организирали и изпращали чети в страната, сформирали легии и доброволчески отряди, но всички усилия отивали напразно. Основната причина Левски виждал в разминаването на представите на политическата емиграция за положението в страната и реалното състояние на обществените настроения. Изходът Левски виждал в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова неслучайно, след кратък престой в Букурещ той решил да предприеме обиколка из българските земи.

През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и лично на Димитър Ценович, той заминал за Цариград и оттам преминал в Българско. Целта на тази обиколка била да се набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Някои изследователи приемат, че още по време на първата обиколка Левски успял да изгради комитети в отделни селища, но сериозни подтвърждения за това все още липсват. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г., Левски пристъпил към подготовката на втората си обиколка. С помощта на „Млада България” била отпечатана изготвената от Иван Касабов „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана”, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата мисия и същевременно да илюстрира идейната близост с делото на Раковски и Тайния комитет.

Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август. За около четири месеца Левски преминал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с много от своите стари познати, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

След като се завърнал в Букурещ, отново се присъединил към групата на „младите” и взел участие в изграждането на БРЦК, но продължителните и безплодни спорове сред емиграцията го подтикнали за трети пореден път да напусне Румъния и през пролетта на 1870 г. да се прехвърли в Българско. За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа обхващаща цялата територия на страната. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по специално изградени конспиративни канали. Под ръководството на Левски комитетите разгърнали активна пропагандна дейност сред населението и това създало реални предпоставки за пристъпване към подготовката на една действително общонационална революция. През 1871 г. Васил Левски разработил и Проектоустав („Нареда”) на ВРО, в който обосновал основните си възгледи за политическите борби на българския народ. Според Левски, целта на революционната организация била „с една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието,братството и съвършеното равенство между всички народности”. С тези си идеи Левски фактически наложил в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от ХIХ в. и отбелязал едно най-високите идейни постижения в политическото възраждане на българите.

В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Любен Каравелов и Вътрешната организация начело с Левски стигнали до убеждението, че за успеха на освободителното движение било нужно обединяване на усилията на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така постепенно изкристализирала идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието се организирало в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 г. След продължителни дискусии, делегатите приели програма и устав, и избрали Любен Каравелов за председател на БРЦК. Малко по-късно, в съответствие с новия устав, Л. Каравелов посочил Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за скеретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”.

След Общото събрание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към структурни промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от изискванията на новия устав на БРЦК. Ловешкият централен комитет бил приравнен по статут на останалите комитети. В практиката на революционната организация окончателно се наложили конспиративните принципи, тайната поща, тайната полиция. През есента на 1872 г. се създали и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. По същото време, по инициатива на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско бил изготвен план за нападение над турската поща в старопланинския проход Арабаконак.

Акцията била осъществена, под ръководството на Димитър Общо, на 22 септември 1872 г., но турската полиция взела извънредни мерки за разкриване на участниците и в крайна сметка успяла да ги арестува. Направените признания по време на разпитите позволили на властта да нанесе съкрушителен удар върху революционната организация. Десетки комитетски дейци, между които и Димитър Общи били арестувани и изправени пред организирания в София извънреден съдебен процес.

По това време Левски се намирал в Южна България. Първоначално той започнал да обмисля план за освобождаването на всички арестувани, но обстановката се усложнявала. Същевременно сред членовете на централното ръководство настъпили противоречия във връзка с предложението на Любен Каравелов да се пристъпи към вдигане на въстание в страната. Васил Левски преценил, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести. На път за Румъния той се отбил в Ловеч за да прибере комитетската архива, но вследствие на предателство, бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен.

2017-та да бъде Годината на Васил Левски. Това намерение обяви председателят на Общобългарския комитет Васил Левски – Васил Василев, на пресконференция в София.

На събитието присъстваха кметовете на Ловеч Корнелия Маринова и на Карлово Емил Кабаиванов, които се очаква да помогнат инициативата с организиране на различни прояви в техните райони.

Догодина се навършват 180 години от рождението на Апостола.

С патриотични слова Васил Василев информира, че са изпратили писма до държавните ни ръководители за подкрепа на предложението идната година да бъде посветена на Дякона на свободата. „Ние сме достатъчно настойчиви, за да получим отговор, дори да е отрицателен. Ако държавата не направи нищо, не мислете, че ние нямаме варианти“, каза Василев, провокиран от журналистически въпроси.

Източникна биографичните бележки: vasil-levski.bg

Снимка: facebook.com

AFISH.BG

предишна статияХороскоп – 18 май 2020 г.
Следваща статияВремето днес – 18 май 2020 г.
- Advertisement -

ОЩЕ В КАТЕГОРИЯТА

Последни новини

Борисов показа на Вучич от хеликоптер напредъка по изграждането на „Балкански поток“

Бойко Борисов изтъкна, че "Балкански поток" се изгражда при стриктно спазване на правилата на ЕС и абсолютно никой не може да има претенции към...

Вече 25 са плажовете по Черноморието, на които чадърите и шезлонгите ще са безплатни

От днес официално започва плажният сезон у нас Вече 25 са плажовете по Българското Черноморие, които предлагат ползване на безплатни чадъри и шезлонги за активния...

Шефът на „Вътрешна сигурност“, МВР: Лично министърът контролираше спецоперацията по задържането на корумпираните граничари, едно от лицата беше наблюдавано дълго време

Специализираната прокуратура разкрива подробности за спецоперация от петък, при която бяха арестувани с подкуп граничари на "Калотина" Според прокуратурата парите са били разпределени на два...

22 спортни федерации все още нямат лиценз за дейност

106 спортни федерации и организации са подали документи за лицензиране по новия Закон за физическото възпитание и спорта От тях лиценз и съответно право да...