четвъртък, октомври 29, 2020

Д-р Николай Михайлов: Човечеството е непоправимо по своя воля и със собствени средства

Най-четени

Ген. Константин Попов: НАТО е изправена пред предизвикателства, за които не знаем

Независимо от това, че са различни предизвикателства, ние трябва да се стремим да работим заедно, защото центърът на тежестта на един съюз като ЕС,...

Цветанов: Позициите на правителството по Триморието и 5 G мрежите са правилни, но закъснели

Продължава обиколката в страната на председателя на "Републиканци за България" Цветан Цветанов заедно със зам.-председателя на партията Павел Вълнев Обиколката премина и през Добричка, Шуменска...

Лъчезар Борисов: Това е първият бюджет, който е рационален и насочен към хората

“Когато говорим за бюджет и социална и здравна сфера и за образователна, вярвайте ми, че инвестираме в бъдещето и в нашата икономика”, коментира още...

Д-р Симидчиев: 1 500 000 души в България не обръщат внимание на мерките

“Хората се държат като в детска градина, ако малко повече обяснявахме защо трябва да се носят маски, щеше да е много по-логично хората да...

„EC ce прoвaли зрeлищнo в първия eтaп нa кризaтa, „фeдeрaлиcтитe“ oт EК нe взeхa изпитa пo eврoпeйcкa coлидaрнoc“, казва д-р Михайлов

– Погледнато на едро/глобално, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

– Няма никакво съмнение: широките народни маси чакат изтерзани часа на своето „помилване“, за да нахлуят обратно в привичния свят – в територията на навика, все едно, че нищо не се е случило. На политиците принадлежи съмнителната привилегия да управляват тяхното разочарование, разпада на техните илюзии. Това „нещо“, наречено пандемия, няма да отмине лесно, болестта ще е, по всичко личи – протяжна, ще се движи на тласъци, „сезонно“.

Моделът на медицинските власти за справяне с инфекцията, чрез карантиниране и социална изолация, надделя повсеместно. Голяма част от хората решиха да спасяват живот, без допълнителни съображения, какво ще им коства и какво ще последва. Държавата, това „най-хладнокръвно, от всички чудовища“, което мисли „на едро“ се подчини на логика, която не му е присъща и която упражнява само реторически, когато се наложи. Солидарната мисия беше: „спасете живот“. Това благородно „безразсъдство“ подчини всички засегнати държави по света, с изключение на Швеция и Беларус, които избраха нюансирано циничния модел на „благоразумния“ компромис. Старостта умира, икономиката е вечна. Ако икономиката умре, ще умрат всички. Стоковата борса е храм, бизнесмените – клир. Това „безупречно“ разсъждение е афоризъм на икономизма, на господстващата идеология на „праведното статукво“ и потребителския императив. Толкова по-приятно изненадващо на този идеологически фон, се оказа безразсъдството да се постъпи „сантиментално“, а не „реално“, въпреки всички предвидими щети „за икономиката“. Причините на този избор? Може би прекомерен страх от смъртта, може би нещо друго – още по-дълбоко…

Модерният човек е безбожен и танатофобен. Смъртта отнема всичко. Този живот е по идея рационално осъществима потребителска „вечност“, единствената вечност „на разположение“. Щастието е пълнота на жизненото потребление. Културата е рафинирана консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината гарантира генералното условие на тази, разгадана нарцистична програма – да отложи смъртта, да я „укроти“, да я опакова в кич. Безобразието се нарича смърт. Тоталната мобилизация да се убие вируса цели да защити живота. Патосът е панически и квазирелигиозен. Секуларизираният човек не може да умре, не знае „как и защо“. Но най-дълбоката причина е вероятно скрита в доловимото ехо на християнската истина, в следите на евангелската памет. Нещо от категорията „ближен“ оцелява, въпреки старанията на няколко века „просвещение“, въпреки догматизирания атеизъм на Новите времена. Трудно превръщаме стария човек в изкупителна жертва, стараем се, но не успяваме. Реванш на „светът от вчера“…

– Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни…) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

– Не мога да предвидя, но се изкушавам да предположа. Никой не може да предвиди размера на пораженията, доколкото не познава докрай естеството на причинителя и капацитета на институциите, на които се разчита. Това, което стана ясно дотук, не обнадеждава. ЕС се провали зрелищно в първия етап на кризата, „федералистите“ от ЕК не взеха изпита по европейска солидарност. Тръмп и Чехия пожелаха маските и вентилаторите на „ближния“, проявиха се като мародери. На Италия не беше предоставена помощ в критичния момент на нейното национално изпитание. Това няма да се забрави. Ще бъдат търсени финансови „компенсации“ за причинените „разочарования“. Ще спорят за пари и няма да си вярват. Високата реторика на „лидерите“ е обезценена напълно. Може би, един път завинаги… Съществува надежда, че оттук нататък ще бъде трудно, но поносимо. С някои съкращения на потребителската кошница и разреждане на „карнавалите“. Но кой може да гарантира такова благоприятно протичане?

Едно е сигурно: глобалната утопия на отворените общества, съставени от денационализирани индивиди, свободни от всички расови, класови, национални и полови определения, ще загуби престиж, за добро или за лошо. Нейната валидност ще се премести в сферата на либералния блян, където й е мястото, строго погледнато. Обществата няма да се отварят, а ще се затварят. Хората се разотиват по „родните места“. Ще потърсят сигурност в обратната илюзия на националния интерес и твърдите национални граници. Кризата, поне първоначално, ще предизвика страх от „откритите пространства“, от непроследимия поток на „хора, стоки и капитали“. Пазарът ще се свие и ще „загрубее“. Ще набират престиж „социалистическите решения“, паралелно с капиталистическите акции, мислени и практикувани „паравоенно“, в термините на удар, плячка, война и „погребение“ (в масов гроб, реален или символичен). Кампаниите за анексия и преразпределение на територии (след „мор“) ще бъдат описвани по стар навик като хуманитарни интервенции и „сдържане“. Ще набира популярност идеята за автархия, за самозадоволяване, в режим на общонационална „пестеливост“ и строга дисциплина. Тези процеси ще бъдат интерпретирани като националистически регрес и авторитарен уклон – и накрая – като опасна игра с категорията „почва“ (фашисткото изкушение). Идеята за солидарно справяне с глобалните предизвикателства при посредничеството на международни институции ще живее единствено в реториката на прекраснодушни бюрократи и заклети демагози – „реалистите“ ще чупят кости в „честно“ капиталистическо съревнование. Америка ще преследва Китай, кандидатът за хегемон и „резервоар на прилепите“, с всички недопустими средства, на които арогантния „гений“ на Тръмп е без съмнение напълно способен. Китай ще е този Картаген, който Рим ще разрушава, после ще дойде редът на Русия. Едновременно е непрактично…

– Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

– Човечеството е непоправимо по своя воля и със собствени средства. Да оставим Бог да реши въпроса за човешкото спасение. Държавите не се каят, техните лидери са „обсебени“, трагикомедията е нашия жанр, сълзите и смехът – последователно и едновременно. Който мисли другояче, е безскрупулен оптимист, неспособен да забележи, че всички големи катастрофи (политически и технологически) са производство на „обнадеждени“ хора, на т.нар. идеалисти. На влюбените в „бъдещето“, адепти на прогресистката ерес. Песимистите са реалисти, предпочитат конкретното. Нямат очаквания и нямат разочарования. Позиция, несъвместима с амбицията…

Няма по-красива гледка от развеселения „песимист“, който вярва, и от ведрия познавач на историческите уроци. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който сутрин рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално срещу строената рота: „Гледай бодро ваш`та м…ма“. Чудя се, дали Борисов (Бойко) да не опита същото? Може би от магистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?… Казано е: с „песимизъм“, преизпълнен с надежда и хумор няма да сбъркаш и няма да доскучаеш…

БТА

ОЩЕ В КАТЕГОРИЯТА

Последни новини

Ген. Константин Попов: НАТО е изправена пред предизвикателства, за които не знаем

Независимо от това, че са различни предизвикателства, ние трябва да се стремим да работим заедно, защото центърът на тежестта на един съюз като ЕС,...

Цветанов: Позициите на правителството по Триморието и 5 G мрежите са правилни, но закъснели

Продължава обиколката в страната на председателя на "Републиканци за България" Цветан Цветанов заедно със зам.-председателя на партията Павел Вълнев Обиколката премина и през Добричка, Шуменска...

Лъчезар Борисов: Това е първият бюджет, който е рационален и насочен към хората

“Когато говорим за бюджет и социална и здравна сфера и за образователна, вярвайте ми, че инвестираме в бъдещето и в нашата икономика”, коментира още...

Д-р Симидчиев: 1 500 000 души в България не обръщат внимание на мерките

“Хората се държат като в детска градина, ако малко повече обяснявахме защо трябва да се носят маски, щеше да е много по-логично хората да...

Мими Виткова: Има проблем с осъзнаването на сериозността на проблема

Бившият здравен министър Мими Виткова смята, че властите у нас не са се подготвили навреме за усложненията с коронавируса с настъпването на есента. Според...

Съветът по финанси към БСП: Бюджет’2021 не е бюджет на последователна социална политика

Пенсионната система не би могла да издържи следващите 20 години при условие, че след 20 години на всеки пенсионер ще се пада по един...

Карбовски: Умиращата нация, която уби децата си

“Аз ще плача за децата, които имаха ужасния късмет да се родят в страната на застаряващата бюрокрация, която не може да вдене какво означава...