За лицемерието и смачкания дух на европейския гражданин

“Къде ли са им правата?!”

Лицемерието.

Смачканият като лист хартия дух на европейския гражданин.

Политкоректността и по време на CoViD.

И защо само Black lives matter?!

How about Any live matters или All lives matter!

Днес очевандо стана ясно, че някакви “бели”, работщи в кланицата в Германия, оказала се развъдник на CoViD живеят при нечовешки условия. Като сардини натъпкани в малки жилища, предоставени им от работодателя. Къде ли са им правата?!

Между другото за това никой не говори. Изведнъж е маловажно. Какво като условията им за живот са като на крепостни селяни? Все пак е в Германия ..

Ако това беше у нас, медиите щяха да тръбят от сутрин до вечер. Злодеят “чорбаджия”, щеше да е разпнат публично. И сигурно всички ние щяхме да го хокаме възмутено.

И докато ЕС лицемерно прие пакта Макрон от грижа за условията, при които шофьорите живеят, то живота на крепостните източноевропейци в Германия, да речем, явно не е от значение …

Двоен стандарт ли? Или просто политика? Human rights?!

Друг е въпросът, че безотговорни в безнаказаността им някои от заразените се прибрали тук, без дори да изчакат резултата от пробите си …

Какво като така могат да застрашат нечий живот?! Кой да ги спре?

Европа се разкъсва от двойните стандарти на днешните политически елити и изнемогва под тежестта на прииждащите “нови варвари”.

И докато българи и румънци работят като впрегатни животни в политкоректна Европа, прииждащите “бежанци” отказват да работят, да научат език или да се съобразят с навиците и порядките на местното население. Тези наши “гости” нагло искат да установят свое господство в дома на приемника си. В нашият дом.
И го правят с нож, палеж, оръжие пред смаяните ни погледи.

И под съпровода на притаени и неизречени истини и “смешната любезност” на онези, които би трябвало да защитят нашите ценности от подобни посегателства.

Вместо това в терминологията настъпват Афро-баварците …
В онзи парк, където обезумял радикализиран мюсулманин наръга с нож няколко човека и още толкова рани, можеше да тича твоето дете, човеко!

И тук религията е без значение, термина е радикален! А онези, които не одобряват поведението му, трябваше да го осъдят. Остро. С гневни протести. И да покажат, че са различни от него и не са съгласни (ако са мюсулмани) или че няма да толерират подобни действия (ако са с други религиозни вярвания)…

Медиите в старата демокрация опитаха да прикрият произхода на терориста, да го изкарат случаен или просто битово обезумял! И така до следващия случай.

До следващите жертви на политкоректното говорене и дълбоко лицемерното ни мълчание.

Трудно ли е да назоваваме нещата с истинските им имена?

Трудно ли е да кажем Не! Да покажем на подпалвачи, мародери и вандали, че нашите права са толкова, колкото и техните и че няма да толерираме убийството на нашата цивилизация …

А може би адресата трябва да е именно политическия елит, който уверено ни води към пропаст.
Защото ако днес замълчим, света никога повече няма да е същия.
И всеки живот е от значение, независимо от пол, цвят на кожата, етнос, раса.

И тънката червена линия, която ни разделя, е всъщност нишката, която ни свързва …

Росица Кирова, фейсбук

Подобни статии

На добър път към Победата, господин президент!

Преди пет години, на 4 август 2016 г., вестник ЗЕМЯ беше...

Още в катергорията

На добър път към Победата, господин президент!

Преди пет години, на 4 август 2016 г., вестник...