Необходимо е да се уважава статусът на конституционно установените органи

Обидни нападки и квалификации като „мафия”, „мутри” от страна на държавния глава по отношение на прокуратурата на Република България, са не само недопустими в едно демократично общество, но и накърняват престижа и достойнството на конституционно установен орган

Както знаем, след присъединяването на България към Европейския съюз по отношение на страната ни действаше Механизъм за сътрудничество и проверка, в рамките на който Европейската комисия продължаваше да наблюдава съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. На практика, през целия период – от 2007 г. до последния доклад на Комисията за борбата срещу корупцията и организираната престъпност представляваше „ахилесовата пета” на българското правосъдие и постоянен повод за тревожни или критични коментари. Дори и в последния доклад е отбелязано, че България е осъществила сериозна реформа в антикорупционата си правна рамка, но за да спечели обществено доверие, трябва да покаже окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта, както и ефективно наказателно разследване.

Едва ли би могъл да бъде оспорен фактът, че от края на 2019 г., когато започна седемгодишният мандат на новоназначения главен прокурор Иван Гешев, дейността на Прокуратурата е особено интензивна и са предприети действия срещу всички нива на престъпността – от битовите престъпления до мащабни икономически престъпления. Бяха повдигнати обвинения срещу представители на бизнеса, вкл. в областта на хазарта, срещу представители на държавни институции и регулаторни органи, срещу магистрати, полицейски служители и др.; бе разпоредена подробна проверка на приватизационните сделки от периода на българския преход. За първи път след 1989 г. бе задържан и бе повдигнато обвинение срещу действащ член на правителството. Това е на фона на общата картина през последните тридесет години, когато в България бяха разследвани някои политици (напр. Ал. Божков, В. Върбанов, Л. Шулева, С. Станишев, Р. Овчаров, Ем. Масларова, Хр. Бисеров), но по правило обаче производствата биваха прекратявани преди да влязат в съда или завършваха с оправдателни присъди. До голяма степен именно това даваше основание по този критерий в докладите на Европейската комисия страната ни да бъде поставяна в непрекъснато догонваща Румъния позиция.

През последните месеци действията на българската прокуратура са насочени именно към преодоляване на упрека за липсата на осъдени за корупция висши политици, както и за слабата ефективност на наказателните разследвания по принцип. Но не като самоцел, или за да бъдем високо оценени от европейските ни партньори, а преди всичко за да възвърнем доверието на обществото в правораздавателните и правоохранителните органи. За да се доближим до т. нар. „румънски модел” в борбата срещу корупцията, е необходимо много работа. Следва да се има предвид, че настоящият главен прокурор на Европейския съюз Лаура Кьовеши ръководеше румънската антикорупционна агенция от 2013 г. до 2018 г. По време на мандата й в Румъния ежегодно бяха повдигани обвинения на над 1000 души, заемащи публични длъжности (в това число и на 14 бивши министри, над 40 членове на парламента, един евродепутат и 237 кметове). По време на петгодишния мандат на Кьовеши процентът на осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта нарасна рязко, като сред осъдените имаше високопоставени политици от целия политически спектър. Вероятно, дейността на Кьовеши в страната й също има за какво да бъде критикувана, но тя оглави Европейската прокуратура преди всичко поради посланието, което излъчваше – да бъде жената, която показа, че всеки може да бъде наказан. Тъкмо това, което българската прокуратура се стреми да прави в сегашния нелек политически момент. Разликата със ситуацията в Румъния бихме могли да открием и в безусловната подкрепа, която Кьовеши и ръководената от нея институция получаваха, за своите действия от страна на президента на страната Клаус Йоханис. У нас, в момента, когато Прокуратурата на Република България ясно и категорично показа, че няма недосегаеми лица, държавният глава предприе атака срещу нея и призова за оставка на главния прокурор.

Очевидно, реакцията на Радев е в отговор на действията на прокуратурата срещу служители на президентската администрация. Означава ли това, че прокуратурата не би могла да изпълни функциите си по чл.127 от Конституцията, при спазване на изискванията на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс срещу служители/съветници на президентската администрация? Отговорът на този въпрос би трябвало да е еднозначно отрицателен. На първо място, поради факта, че наказателната отговорност е лична, т.е дори и по отношение на съветници или служители в президентската администрация могат да бъдат осъществявани процесуално-следствени действия, вкл. и на място (като огледи, претърсвания, изземвания и др.). На следващо място, служителите на президентството не биха могли да се възползват от клауза за имунитет, доколкото чл.103, ал.1 от КРБ недвусмислено говори единствено за президента и вицепрезидента: „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията”.

Следва да се подчертае, че предвиденият от Конституцията имунитет е функционален – по отношение на действията, извършвани от тях при изпълнение на задълженията им, а не пълен и абсолютен, с какъвто се ползват дипломатическите служители по силата на чл.29-31 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения (в сила за България от 15.02.1968 г.). В този смисъл имунитетът по смисъла на чл.103, ал. 1 от Конституцията би следвало да се възприема по-скоро като предоставен привилегирован правен статус, основаващ се на най-висша правна норма, поради което кръгът от лица, на които е предоставен, може да се ползва от него вътре в собствената си държава. Обратно, в доктрината и обичайното международно право под т.нар. state immunity се разбира защитата, с която дадена суверенна държава се ползва срещу евентуален съдебен процес в друга държава. Имунитетът на държавния глава като представител на своята държава се формира по отношение на юрисдикциите на други държави, а не по отношение на собствената съдебна система. В допълнение, в съвременното международно право съществуват и норми jus cogens, които предоставят възможност да се търси наказателна отговорност от всеки, извършил престъпление по смисъла на международното наказателно право.

Освен това, формулираните от държавния глава призиви за оставка на правителството и на главния прокурор определено будят недоумение, особено във втория случай, тъй като по отношение на главния прокурор в Конституцията на Република България се съдържа норма – чл. 130а, ал.2, т.7, изрично посочваща кой има право да прави предложения за освобождаване на т.нар. „тримата големи“ в съдебната власт (Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор). В този смисъл, подобни действия на президента, който също е конституционно закрепен орган, при всички случаи биха могли да бъдат квалифицирани като ultra vires – термин с латински произход, означаващ „извън пределите на компетенциите си; превишаващ законните си пълномощия” в случаите, когато става въпрос за публични органи.

Нещо повече, в съответствие с Решение № 14/95 г. по к.д. № 23/95 г. на Конституционния съд (с докладчик Александър Арабаджиев) накърняването на престижа и достойнството на някой от конституционно установените органи, представлява нарушение на неговия конституционноправен статус. В т. 3 е записано, че това „най-общо отбелязване на основните функции на конституционно установените органи показва, че те се ползват с конституционноправен статус, който не може да бъде накърняван не само чрез вмесване и подчинение, което би съставлявало непосредствено нарушение на основното начало на чл. 8 от Конституцията, но и чрез засягане на престижа и достойнството им по начин, който не се отнася пряко до изпълнението на функциите им”. Прокуратурата, която е уредена в глава шеста от Конституцията на Република България, посветена на съдебната власт, безспорно попада в хипотезата на чл.1, ал. 2 от Конституцията, а именно че държавната власт се осъществява „и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. В конкретния случай обидни нападки и квалификации като „мафия”, „мутри” от страна на държавния глава по отношение на прокуратурата на Република България, са не само недопустими в едно демократично общество, но и накърняват престижа и достойнството на конституционно установен орган по смисъла на горецитираното решение на Конституционния съд, тъй като в съответствие с т. 2 е необходимо да се държи сметка за самостоятелността, представителността и значимостта на посочените институции.

Всичко гореизложено е повод за основателно безкопойство, доколко в съответствие с чл. 92, ал. 1, изр. 2-ро от Конституцията настоящият президент е способен да „олицетворява единството на нацията и да представлява Република България в международните отношения”.

Проф. д-р Габриела Белова – професор по международно право и международни отношения; зам. декан на Правно – историческия факултет в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград; ръководител катедра „Международно право и международни отношения“ при Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград; преподавател по Международно публично право и международни спорове и конфликти; член на Експертния съвет към главния прокурор.

Източник: Правен Свят

Подобни статии

Продуцентът Евтим Милошев заразен с коронавирус

Новината съобщи самият той в профила си във Фейсбук Телевизионният продуцент Евтим...

Още в катергорията

Продуцентът Евтим Милошев заразен с коронавирус

Новината съобщи самият той в профила си във Фейсбук Телевизионният...

Сигнал за разорани дюни в Каваците е подаден до РИОСВ

Регионалната екоинспекция в Бургас проверява сигнал за разорани дюни...