Световната икономика няма да излезе десетилетие от пандемичната депресия

„Пандемията от Covid-19 фактически се превърна в уникална по своя род заплаха за населението на целия свят, констатира американското списание Foreign Affairs.

Това не е първият път в историята, когато епидемия от някоя болест обхваща целия свят. Въпреки това сега тя предизвика безпрецедентна защитна реакция от страна на държавите, се казва в статията. Правителствата на различни страни трябваше да насочат огромни усилия, включително въвеждането на изолация и забрани за пътуване, за да забавят по някакъв начин разпространението на инфекцията и да поддържат медицински ресурси на разположение на населението. И за да финансират всички мерки за опазване здравето на своите граждани, всички правителства бяха принудени да използват икономическите си ресурси в безпрецедентен мащаб“, гласи анализ на Foreign Affairs, в превод на „Фокус“.

Ето как продължава той:

Икономическият спад, който започна през 2008 г., по-късно беше описан като „световна финансова криза“, въпреки че само единадесет големи развити страни бяха тежко засегнати по това време и развиващите се пазарни икономики бяха сравнително устойчиви.

Сегашният икономически спад обаче е съвсем случай, подчертава статията: „Новият тип коронавирус не признава държавните граници и всички страни бяха шокирани, а рецесията обхвана много по-голяма част от световната общност отвсякога след Голямата депресия“.

Следователно, възстановяването не може да бъде толкова бързо, колкото се случи след предишния икономически спад, предупреждават експертите.

Следователно мерките на фискалната и паричната политика, използвани за борба с настоящата криза, няма да премахнат, а само ще смекчат икономическите загуби. И за да може световната икономика да се върне поне в същото състояние, в което беше в началото на 2020 г., ще отнеме доста дълго време, се казва в статията.

Пандемията доведе до мащабно икономическо свиване, последвано от финансови кризи в много части на света, предизвикани не само от корпоративни фалити, но и от увеличаване на размера на дълга, който компаниите не могат да обслужват. Развиващите се страни рискуват да се сблъскат с рязко увеличение на неспазването на финансовите задължения от националните правителства.

В допълнение към събитията, на които вече станахме свидетели през 2008 г., ще има много по-силно и по-голямо свиване на световната икономическа активност.

В същото време кризата ще засегне домакинствата с ниски доходи и бедните страни много по-силно от заможните хора и икономически развитите страни, прогнозират авторите.

Световната банка изчислява, че в резултат на пандемията броят на хората в пълна бедност ще се увеличи в световен мащаб с поне 60 милиона.

Влошаването на икономическата ситуация в много страни по света ще доведе до промени във функционирането на световната икономика и до спиране на процеса на глобализация – въпреки че в близкото минало изглеждаше просто немислимо, подчертава статията. Но сега „всичко е спряло“.

Последните прогнози показват, че глобалната икономика ще се свие с 5,2% през 2020 г. Американското Федерално бюро по трудова статистика наскоро пусна най-лошия си месечен процент на безработица за целия период на наблюдение от 72 години.

Банката на Англия предупреждава, че Великобритания ще срещне най-стръмния спад на производството през тази година от 1706 г. насам и т.н. Ситуацията е толкова сериозна, че можем да я опишем като „пандемична депресия“, пише Foreign Affairs.

При сегашните условия е почти невъзможно да се направят точни прогнози.

Съществуват обаче три показателя, които взети заедно предполагат, че пътят към възстановяване ще бъде „труден и дълъг“, се казва в статията. Първият от тях е износът: затварянето на границите и въвеждането на режим на изолация на гражданите нанесоха силен удар на страните, чиито икономики бяха до голяма степен ориентирани към износа на стоки. И те няма да могат да се възстановят скоро от последствията на този удар.

Проблемът е, че появата на „пандемичната депресия“ съвпадна с отслабването на основните икономически фактори в много страни, обясняват авторите.

Вторият показател, равнището на безработица, показва дълго и бавно икономическо възстановяване. Усилията за смекчаване на последствията от пандемията са съпътствани от унищожаването на най-сложния механизъм в историята – съвременната пазарна икономика. Възстановяването на този механизъм ще отнеме много време и ще струва скъпо.

В същото време някои предприятия вече са затворени завинаги, собствениците им ще загубят спестяванията си и ще бъдат много внимателни за нови бизнес начинания, които няма да е от полза за иновациите, прогнозира Foreign Affairs.

Освен това някои от работниците, изпратени в отпуск или уволнени, ще бъдат за постоянно „извън редиците“ на работната сила.

Други, по време на дългосрочна безработица, рискуват да загубят част от работните си умения или да пропуснат възможността да повишат квалификацията си, което също ще се отрази негативно на отношението на потенциалните работодатели към тях.

Най-уязвимата част от работната сила трябва да включва и тези, които никога не са имали постоянна работа. Това са завършили образователни институции, които ще имат големи трудности да намерят място в икономиката с ограничените си възможности, се казва в статията.

Третата отличителна черта на настоящата криза е нейният изключително „регресивен“ характер както в отделните страни, така и на междудържавно ниво, отбелязват авторите.

Сегашната икономическа криза засегна най-тежко хората със сравнително ниски доходи, които обикновено нямат възможност за преминаване към дистанционна работа и нямат ресурси за справяне с безработицата.

В САЩ например около половината от всички заети работят в малки сектори на услугите и получават ниски заплати, а такива предприятия са изправени пред повишен риск от фалит, обясняват експертите. Освен това пандемията може да има по-силно и трайно въздействие върху поведението на потребителите, отколкото режима на задължителна социална изолация.

В развиващите се страни със слабо развити мрежи за социално осигуряване спадът на жизнения стандарт ще засегне предимно най-бедните слоеве от населението. И допълнително изостряне на „регресивния“ характер на пандемията може да бъде скок в цените на хранителните продукти по света, като се има предвид, че болестта и изолацията нарушават веригите на доставки и влияят отрицателно на миграционния поток на селскостопанските работници.

Според експерти на ООН светът е на прага на най-тежката хранителна криза от 50 години.  „Пандемичната криза“ хвърля „дълга тъмна сянка“ върху световната икономика, пише Foreign Affairs – и то много „по-тъмна“ от тази на предишните икономически спадове.

Според прогнозите на Международния валутен фонд, съотношението на бюджетния дефицит към БВП в развитите страни ще нарасне от 3,3% миналата година до 16,6% тази година.

А в развиващите се пазарни икономики тези цифри ще се преместят от 4,9% на 10,6% – тъй като вече и на много развиващи се страни им се налага да отварят данъчно-бюджетните „кранове“.

Но за разлика от развитите страни тук правителствата имат много по-малко пространство за маневриране. В резултат на това тежестта върху държавните бюджети нараства многократно, се подчертава статията.

А опитите за справяне с проблема с дълга и бюджетния дефицит ще се отразят негативно на процеса на възстановяване на икономиката, предупреждава Foreign Affairs.

Страните от Г-20 вече са отложили плащанията по дълга за 76 от най-бедните страни в света. В следващите месеци по-богатите държави и кредитни институции ще трябва да предприемат допълнителни стъпки, за да облекчат по някакъв начин тежестта на дълга на още повече правителства и частния сектор.

„И тук възниква проблемът с политическата воля в страните, които ще бъдат съсредоточени върху решаването на вътрешни задачи, а не върхйу преодоляване на трудностите, възникнали в световната икономика“, се отбелязва в статията.

Първите бариери пред глобализацията бяха издигнати през 2016 г. от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише Foreign Affairs.

В настоящата обстановка обаче, когато в различните държави се хвърлят различни обвинения една към друга, височината и сложността на тези бариери само ще се увеличават, предупреждават авторите.

Отворените граници изглежда само подхранват разпространението на болестите – и когато световната търговия спада, разчитането на експортните пазари се отразява зле на състоянието на вътрешните икономики на много страни.

На много нововъзникващи пазари цените на основните стоки са паднали, докато паричните преводи от граждани, работещи в чужбина, намаляват.

Трябва също така да се има предвид, че икономиката се влияе от обществените настроения – и е малко вероятно отрицателните нагласи към туризма или образованието в чужди страни, които се появиха поради коронавируса, бързо да се променят към обратното, се подчертава статията.

На международно ниво се появи липса на доверие, което е критичен фактор в пазарните транзакции. Това води до неизбежни трудности при преминаване на държавните граници, а също така поражда нови съмнения относно надеждността на чуждестранните партньори, обясняват авторите.

Освен това „глобалното сътрудничество“ може да се провали, дори ако политиците безразсъдно предприемат краткосрочно „отклоняване“ от икономиката за устойчиво възстановяване, предупреждава Foreign Affairs.

Разбира се, ако успеем да спрем намаляването на доходите и обемите на производство, това вече ще бъде важно постижение. Не бива обаче да забравяме за мерките, които трябва да допринесат за ранно възстановяване на икономиката, подчертава статията.

В края на краищата, колкото повече време е необходимо, за да се измъкнем от „дупката“, възникнала в световната икономика в резултат на пандемията, толкова повече милиона хора ще останат извън пазара на труда и толкова по-голяма е вероятността от отрицателно въздействие на безработицата върху перспективите за средносрочен и дългосрочен икономически растеж, прогнозират експертите.

Отрицателните икономически последици от това са ясни: намаляването на бъдещите доходи означава, че тежестта на дълга се задълбочава. Що се отнася до социалните последици, тук дори е трудно да се правят прогнози, се казва в статията.

Пазарната икономика предполага, че гражданите се споразумяват за най-ефективно използване на ресурсите, което увеличава размера на икономическия „пай“ и увеличава вероятността от растеж с течение на времето.

Ако има преразпределение на ресурсите, в резултат ще има печеливши и губещи.

Ако размерът на пая нараства бързо, губещите могат да се успокоят в увеличаването на абсолютния размер на порциите си.

Но ако БВП поради кризата се увеличава само с 1% годишно, тогава ще са необходими 72 години, за да се удвои продукцията. Когато настоящите загуби са очевидни, а ползите са изтласкани далеч в бъдещето, тогава хората могат да поискат предоговаряне на пазарните споразумения, предупреждава Foreign Affairs.

Загубата на работни места, закриването на бизнеси, изчерпването на спестяванията вбесяват избирателите. И няма гаранции, че настоящата политическа класа или тази, която я последва, ще могат да насочат гнева на избирателите към творчески канал, се казва в статията.

В много случаи влошаващата се икономическа ситуация води до появата на вълна от популистки национализъм и глобалната общност неизбежно ще се сблъска с нарастващото недоверие.

Това може да доведе до порочен кръг, който допълнително да влоши перспективите за икономическо възстановяване, се подчертава в статията: „Именно така се развиха събитията между двете световни войни, когато надделяха национализмът и политиката „разори съседа“. Няма универсално решение на всички тези политически и социални проблеми, подчертават авторите.

Според тях, разумната стратегия може да се заключва в това, да се направи опит да не се допуска влошаване на икономическите условия, което би предизвикало засилване на социалния натиск.

Правителствените служители по света трябва да настояват за фискални и парични стимули, за да облекчат тежестта на „пандемичната депресия“ – но е критично да не се обърка краткосрочен „отскок“ за устойчиво икономическо възстановяване, заключава Foreign Affairs.

Подобни статии

Бойко Рашкков: Шеф на МВР при Борисов бил на заплата при наркобос

Собственик на фирма от магистралите изнася милиони в Дубай Собственик на пътностроителна...

Още в катергорията

Бойко Рашкков: Шеф на МВР при Борисов бил на заплата при наркобос

Собственик на фирма от магистралите изнася милиони в Дубай Собственик...

Вече е видно, че Професорът не разбира от политика

Професорът Герджиков, мераклия за президент, откакто го калесаха ГЕРБопитеците,...