Н. Пр. Алфредо Нестор Атанасоф: Дипломатическите отношения и сътрудничеството ни в различните сфери е стабилно, трайно и непрекъснато растящо

Най-четени

Учителка си докарвала допълнително пари като секс доминаторка

След избухването на пандемията жената прехвърля комуникация с клиенти онлайн и нейната преподавателска работа също се провежда дистанционно Преподавателка в американски колеж е била принудена...

Унгарският евродепутат, хванат в гей-оргия подаде оставка

Йозеф Сайер, който е участвал в написването на консервативната Конституция на Унгария, подаде оставка през уикенда поради „лични причини“, но във вторник призна, че...

С този талисман победите на италиански баскетболен клуб са сигурни

Блoндинкaтa oбяви, чe cимпaтизирa нa Рeйeр Вeнeция Мoдeлът Бeaтриc Ливиeри нaшумя в Итaлия и пo-cпeциaлнo във Вeнeция, cлeд кaтo рaзкри приcтрacтиятa cи към мecтния бacкeтбoлeн...

Дъщeрятa нa Джъд Лoу със сексапилна снимка по прозиращ бански (СНИМКА)

Мoдeлът Aйриc Лoу, кoятo e нa 20 гoдини, пoзирa oблeгнaтa нa дървo, oблeчeнa в цял бaнcки в рoзoвo нa брaндa "Cтeлa Мaккaртни" Дъщeрятa нa хoливудcкия...

Извънредният и пълномощен посланик на Република Аржентина в София в ексклузивно първо интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5 разказва за българските си корени, първите впечатления от България и възможностите за двустранни отношения в условията на ковид-криза

– Ваше превъзходителство, Вие сте от български произход. Бихте ли ни разказали за потеклото си, от къде са Вашите предци, кога и защо са се преселили?

– Дядо ми Стефан е от София, така да се каже – кореняк софиянец. Емигрирал е в Аржентина, в Буенос Айрес, в началото на миналия век през 1911 година, по времето на една много голяма емиграционна вълна от България. Тогава дядо ми е бил младеж на 25 години. Пристигайки в Аржентина, всички емигранти са търсили най-подходящото място, където биха могли веднага да започнат работа. По онова време се е предлагала много работа в месокомбинатите, които са се разраствали. При пристигането си емигрантите се разпределяли основно на две места в страната, където са им предлагали работа – едните тръгвали към град Росарио в провинция  Сантафе, други пък се насочвали към градчето Берисо в провинция Буенос Айрес, недалеч от самата столица. Онези, които са се установили в Росарио, са били предимно добри животновъди и селскостопански работници. Заселвали са се и в област Чако, една друга провинция на Аржентина, която се слави с производството на памук. В последствие тази провинция придобива известност като „Малката България“. В Чако се е образувала една голяма и стабилна българска общност. Онези българи, които се били задомили в областта на град Берисо, са се занимавали с дейности, присъщи за града. Работили както в месопреработвателната индустрия, така и в други сфери.

Дядо ми Стефан се е заселил точно там. В този град също така се е образувала не малка българска общност от интелектуалци и важни личности. В нея до ден днешен се чества „Празник на емигранта“. Трябва да отбележа, че в Берисо не са били само български емигранти, заедно с тях е имало много поляци, латвийци и други европейски националности. И така, дядо ми се установява там, започва работа, създава прекрасно семейство. Жени се за баба ми, която е аржентинка. Бил е късметлия, защото работата много му потръгва, парите били добри, материалното състояние на семейството – много благополучно. Това е бил периодът, в който Аржентина е била мечтата на европееца. Страната процъфтявала и „американската мечта“ с лекота се сбъдвала в Аржентина. Поради тази причина е имало  голяма емиграция в Аржентина. След определен период дядо ми се мести и се преселва в друг град – Генерал Сан Мартин, също не далеч от столицата Буенос Айрес. Там той създава голяма и просперираща фабрика за текстил. Така че виждате как се развива съдбата му – пристигнал като беден емигрант без една стотинка в джоба, а си е отишъл от този свят като виден и успял бизнесмен-фабрикант. Не си познавам българските корени, затова пък сега, докато съм в България, ще имам достатъчно време да се заема с изследване на родословието си. Дядо ми е имал четири деца – три момчета и едно момиче. Едното от момчетата е починало съвсем невръстно. Останалите трима са създали семейства с деца и внуци.  Баща ми беше най-големият – казваше се Сантяго – Райко Атанасоф.

Няма налично описание.

– Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения на 8 юли 1931 г. Какво е развитието на дипломатическите ни отношения от тогава насам? На какво ниво са връзките между двете страни през последните години?

–  Точно така, на 8 юли 1931 г. се установяват дипломатическите ни отношения, а на 10 юли същата година са представени акредитивните писма на първия аржентински посланик в България. Връзките между двете страни още от самото им установяване до ден днешен са отлични. Страните ни поддържат много тясно сътрудничество както по време на международни форуми и конференции, така и с двустранни спогодби, договори и подписани меморандуми. Многократно както Аржентина, така и България, са се подкрепяли взаимно в кандидатури в Международни форуми. В Аржентина е имало визита на двама български президенти. Провеждани са смесени комисии, чиято основна цел е затвърждаването и укрепването на сътрудничеството в областта на икономиката и търговията. Изключително стабилно е сътрудничеството ни в областта на туризма, датиращо отдавна. Освен това, между България и Аржентина съществува едно изключително силно сътрудничество в областта на културата.

Няма налично описание.

Между двете ни страни съществува едно уникално, малко известно и много значимо сътрудничество в областта на Антарктида. Сътрудничеството в областта на Антарктида е изключително важно, задълбочено и много тясно. Българската и аржентинската бази са много близо, буквално една до друга по антарктическите мерки и винаги си помагаме. Тръгнат ли ледоразбивачите, двете бази работят заедно ръка за ръка. Още повече, че в момента България разработва една нова научно-техническа база, чийто дизайн и технологии са български, а работниците ще са аржентинци.

В момента работим много усилено в областта на селското стопанство, в сферата на земеделието и животновъдството. Това сътрудничество дори се засили през последните месеци. И двете страни имаме богат опит в селското стопанство и агрономството. Производството на селскостопански ресурси в моята страна заема изключително важно място. 2/3 пък от територията на вашата страна се занимава със селско стопанство. Аржентина е много добре развита от гледна точка на селскостопанската техника, имаме модерни технологии за пряка, директна сеитба. И в тази област бихме могли да си сътрудничим. Така че и дипломатическите отношения, и сътрудничеството ни в различните сфери, както виждате, е стабилно, трайно и непрекъснато растящо.

Няма налично описание.

– През 1935 г. се отваря българска легация в Буенос Айрес. Между 1920 г. и 1936 г. много българи се преселват в страната ви. Какъв отпечатък са оставили те в Аржентина? Провинция Чако е известна у нас като „Малката България“, защото там най-много българи са се заселили, нали?

– В Аржентина има доста голяма българска общност, прераснала в диаспора. От всички емигрантски общности българската е на трето място. Най-много са евреите, след тях са арменците, трети са българите, после са сирийците и т.н. Аржентина е страна, получила мощна подкрепа от милиони емигранти, пристигнали от всички краища на света. Сред тях е и българската общност, съставена от честни и трудолюбиви хора, допринесли много за развитието на нашата страна. Те са изпълнени с гордост от културното наследство на родината си и в същото време водят напълно интегриран в аржентинското общество живот и представляват важна част от националната идентичност на нашата страна. Сегашните българи са вече трето поколение в Аржентина. С днешна дата българите, или по-скоро аржентинците с български произход, са над 60 000 души. Разпределени са в три големи области: в Чако, известна като „Малката България“, в Берисо в провинция Буенос Айрес и в Комодоро Ривадавия, в Патагония – в южната част на Аржентина. Аз лично познавам много от тях и участвам редовно в събития и дейности, организирани от българската общност.

– Как живее българската общност сега в днешна Аржентина? В кои сфери на живота се реализират те?

– Българите в Аржентина са напълно интегрирани в обществото. Доста автентично е тяхното културно развитие. Създали са техни асоциации. Имат богата програма от дейности, които развиват. Честват всички български празници, на които се приготвят български ястия. По празници се обличат в български национални носии, играят народни танци. И най-важното – винаги на тия празници има много баница!

Имат собствено радио за българи с национално покритие, а сега разглеждат перспективата за телевизионен канал за българската диаспора. Създали са доста социални мрежи, в които непрекъснато качват красиви снимки, свързани с България.

След няколко поколения наследниците на българските заселници откриват нови хоризонти и се доказват в най-различни поприща на изява в Аржентина: като специалисти, техници, предприемачи, преподаватели, дейци на изкуството, дори политици, което е доказателство за приноса на българската общност към нашата национална идентичност.

Няма налично описание.

– На какво ниво са търговските и икономическите отношения между двете страни? В момента има ли икономическа активност между страните ни?

– Хоризонтът на сътрудничеството ни в областта на търговията и икономиката би могъл да бъде много по-голям и обширен. В момента има инвестиции на аржентински фирми в България. Също така има и български инвестиции в страната ни. Една от българските инвестиции, например, е система, разбиваща градушки, а аржентинските инвестиции тук са предимно в транспортирането на газ. Търговският обмен между страните също е на лице. България изнася за Аржентина електронни чипове, розово масло и всичките производни продукти от роза, също така лавандулово масло и лавандуловите продукти както за козметичната промишленост, така и за лабораторно-медицинската сфера. Съществува добър търговски обмен в областта на фармацевтиката – износ на медикаменти от тук към страната ни. Аржентина пък продава на България селскостопански машини, висококачествена вълна от южната част на страната ни. България пък изнася за Аржентина готовата продукция от вълна и памук.

– С какво България би била интересна на Аржентина?

– Ние смятаме, че наистина сътрудничеството в областта на селското стопанство е най-интересно с добри и големи перспективи. В началото на тази година министърът на земеделието на България посети Аржентина. Подписа се двустранна спогодба за сътрудничество. Посолството ни в България организира редица събития, посветени на селското стопанство. На изложение в Белозем представихме селскостопанската ни продукция. На 16 октомври в Долни Дъбник също ще презентираме аржентинска селскостопанска техника. Изключително голям е интересът в тази област, поради което с българската агенция по инвестиции направихме едно виртуално събитие онлайн. Избрахме 5 сектора, свързани най-вече с хранителната промишленост, предимно за внос на цитрусови плодове, свинско и телешко месо, бобови култури и други. От двете страни за участие в този виртуален форум се записаха над 100 фирми – 70 фирми от аржентинска страна и 55 фирми от българска страна. Това е един добър показател за големия интерес, който съществува и от двете страни. Компаниите си намериха съответните партньори, с които биха искали да работят, и този обмен сега продължава. Ежедневно в посолството получаваме запитвания от аржентински или български компании за контакти в една или друга област в съответната страна. Така че, както виждате, търговският и икономическият обмен върви.

На 27 октомври ще се проведе виртуално събитие между аржентинската търговско-промишлена палата и БТПП, където двете палати ще представят своята дейност и ще обменят успешен опит на взаимодействие между българските бизнесмени в Аржентина и обратно. Ще бъдат направени видео презентации за възможностите на инвестиции и бизнес в двете страни. Очакваме засилено участие в това събитие, в което сме акцентирали на следните сектори: машиностроенето на вагонни мотриси, автомобилни части, химическата промишленост. И така, лека полека ще разширяваме секторите на сътрудничество и на взаимен интерес. Създават се големи възможности за увеличаване на икономическо-търговския обмен между двете страни.

– Как бихме могли да засилим културния обмен по време на Вашия мандат в сферата на литературата, музиката, изобразителното изкуство и кинематографията?

– Съществуват редица възможности за взаимен обмен в най-различни аспекти на културния живот. В началото е важно да открием пресечните точки на културния обмен. Впоследствие установяваме контакти със съответните институции и накрая съдействаме да се осъществят реалните връзки между българската страна и съответните фигури в Аржентина. Както вече споменах, между България и Аржентина съществува едно изключително силно сътрудничество в областта на културата. От 2010 година до днес са преведени 160 литературни произведения на аржентински автори на български език. Респективно, много български автори се превеждат в Аржентина. Преводът на литературните творби се осъществява по Програма „Сур“ (програма „Юг“), чиято цел е предоставянето на подкрепа под формата на държавни субсидии, на преводи и на издаване на български език на творби на аржентински автори. По превод на аржентински автори, издавани на чужди езици, България е на четвърто място. Това се превърна в една постоянна културна традиция. От друга страна, тази инициатива е свързана и с българската общност в Аржентина, която е много активна.

Имаме тясно сътрудничество в кинематографията. На кинофестивалите тук прожектират много хубави аржентински филми. Наскоро се срещнахме с едно младо момиче, българка, студентка в НАТФИЗ. Тя е направила документален филм за тангото. Тя самата е тангера. Нейният филм сега ще участва в международния кинофестивал за младежи в Холивуд. През октомври ще бъде направена окончателната селекция и ако филмът ѝ бъде номиниран, ще стане част от фестивалната програма. Направи ми впечатление, че тук има доста танцови школи за танго.

– Доколкото ми е известно, имаме побратимени градове. Как си сътрудничат? 

– Да, имаме побратимени градове. Целта ни е да задълбочаваме побратимяването и да увеличаваме градовете. Пандемията, обаче, и тук сложи своите ограничения. Сега всички приоритети са насочени към здравеопазването. Въпреки това интересът към задълбочаване на контактите с побратимените градове не е спаднал, напротив. Има стартирани проекти, но трябва да се изчака ситуацията с Ковид-19 да се урегулира и поуспокои и едва след това можем да говорим за нови побратимени градове и да планираме активности между тях. Градовете си сътрудничат в областта на науката и техниката, както и в сферата на културата. Три здравни центъра в Аржентина сътрудничат с български здравни центрове и Медицинския университет и обменят опит как се справят с Ковид-19.

– Как стои въпросът с туризма между двете държави? Има ли увеличаване?

– Като изключим сегашната ситуация с Ковид-19, бих могъл да заявя, че сътрудничеството ни в туризма доста се е засилило през последните години и то двупосочно. Безспорно има увеличение на туристическия поток и в двете посоки. Надявам се, това сътрудничество да запази своите стойности и добри показатели след като премине ковид-кризата, която изключително много удари по туристическия сектор в цял свят.

– Ваше Превъзходителство, каква е ситуацията с Ковид-19 в страната ви в момента? Отворени ли са полетите до Аржентина, има ли карантина, изобщо как се справяте?

– Ситуацията с Ковид-19 в Аржентина, така както и в целия свят, удари силно по икономиката. В световен мащаб всички страни са засегнати икономически. Въпреки всичко, това по никакъв начин не засегна двустранните ни отношения. Износът и вносът между двете страни продължава. Ситуацията с Ковид-19 е доста деликатна. В Аржентина броят на заразените с Ковид-19 е доста голям и за съжаление има много смъртни случаи. Полети има, но мерките за безопасност са стриктни и сериозни. Самите хора не искат да рискуват и да пътуват, стига да не е нещо много наложително и от крайна необходимост. Гражданите сами ограничиха своите пътувания. Ние, както и вие, от март месец се намираме в извънредно положение, преминало в извънредна епидемична ситуация. Учебните заведения не са с физическо присъствие, учебните занятия се провеждат онлайн, държавните институции и публичната администрация работят също дистанционно Home office, с малки изключения.

– Здравната Ви система справяли се?

– За момента ситуацията е под контрол. Болниците могат да поемат пациентите с Ковид-19, справят се, не са препълнени. Много хора се лекуват вкъщи амбулаторно под ежедневен лекарски контрол. Заразените се увеличават – факт, но и излекуваните и възстановените не са малко.

– Визитната картичка на Аржентина са тангото, червеното вино „Малбек“, хубавото телешко месо и аржентинският чай „матте“. Какво ще кажете за българските народни танци, за виното и храната в България? Вие сте български потомък, запознат ли сте с тази част от бита на българина?

– На нас много ни харесва българското вино. Но, разбира се, не сме се отказали от аржентинското. Продължаваме да пием националния ни чай „матте“. Очаровани сме от българския фолклор. Българските народни танци са невероятно красиви и интересни за нас. Много ми допадат. Все пак българският ми произход си казва своето!

Няма налично описание.

– От скоро сте в България. Кои места успяхте да посетите, с какво ви впечатлиха?

– Чувстваме се много щастливи в България. Навсякъде ни посрещат гостоприемно и сърдечно, усещаме как вратите са отворени за нас. Все още не сме имали време да пропътуваме цялата страна, но със сигурност ще го направим. Заради ситуацията и ограниченията, наложени от пандемията, сега сме редуцирали пътуванията, но много бихме искали да разгледаме страната. През лятото посетихме Слънчев бряг по покана на министъра на туризма. Разгледахме Несебър и Бургас. Два пъти бяхме в Пловдив, където се срещнахме със зам.-кмета и представителите на Търговската промишлена палата на Пловдив. Посетихме град Раковски, Белозем и Плевен. Бяхме в Долни Дъбник. Всички тези посещения са предимно по работа. Разгледахме Рилския манастир. Много ме впечатлява природата тук! Това, което най-силно ни впечатлява, е красивата природа, богатото културно и историческо наследство и най-вече – топлотата на хората. Нагласата ни е да опознаем всяко едно кътче на България. Дори и в най-малкото селце е възможно да изникне възможност за контакти и сътрудничество в една или друга област с Аржентина.

Няма налично описание.

– Какво обичате да правите извън напрегнатата работа на дипломат?

–  Почитатели сме със семейството ми на добрата кухня и вкусната храна! Обичаме да посещаваме „Витошка“ с хубавите ресторанти. Много ни допада планината Витоша, обичаме да прекарваме времето там, дори я виждаме от прозореца. Обичам да играя голф. Съпругата ми Лукреция много добре играе голф. Тук имате много добри голф игрища.  С изброените неща запълваме малкото свободно време извън работа.

– Кого предпочитате: Меси, Роналдо или Марадона?

– Аз харесвам Меси, но Марадона е безспорна легенда!

– А като дипломат какво планирате по време на Вашия мандат?

– Да засиля и укрепя контактите между България и Аржентина. Догодина ще се честват 90 г. от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. И както вече споменахме в началото, Аржентина е първата страна от Латинска Америка, с която България установява дипломатически отношения. Планираме доста събития по този повод, като бихме искали те да бъдат съвместно с българското правителство. Предвиждаме икономически и търговски форуми, културни и политически дейности. Така че следващата година ни предстои много работа, пък и не само следващата година, но и през целия ми мандат.

Визитка

Посланик Алфредо Нестор Атанасоф е роден на 24 ноември 1949 г. в Ла Плата, провинция Буенос Айрес. Семеен, по националност аржентинец.

Заемани длъжности в изпълнителната власт на Република Аржентина: началник на Кабинета на министрите 2002-2003 г., министър на труда, заетостта и социалната сигурност 2002 г.

Заемани длъжности в законодателната власт на Република Аржентина: депутат от провинция Буенос Айрес в четири последователни мандата от 1995 до 2013 г.

Участия в международни форуми и срещи:

  • участник в годишните срещи на Международната организация на труда (МОТ), 1985-2001 г.
  • председател на двукамерната комисия на МЕРКОСУР, 2004 г.
  • парламентарен представител на Срещата на върха на държавните глави на страните от МЕРКОСУР в Белу Оризонте, Бразилия, 2004 г.
  • участник в подписването на протокола за присъединяване на Венецуела към МЕРКОСУР, 2004 г.
  • среща на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея в Пуебла, Мексико, 2004 г.
  • среща на върха ЕС – Латинска Америка, Гуадалахара, Мексико, 2004 г.
  • участие в церемонията по учредяване на Съюза на южноамериканските нации (УНАСУР), Куско, Перу, 2004 г.
  • участие в интерпарламентарната среща МЕРКОСУР-Европейски съюз, Франция, 2004г.
  • участие в срещите на УНАСУР, Бразилия, гр. Бразилия, 2005 г.
  • член-докладчик на Проекта за учредяване на Парламента на МЕРКОСУР, 2006 г.
  • представител на Аржентина във Втория иберо-американски форум, 2006 г.
  • организатор на съвместната среща на Европейския парламент – МЕРКОСУР, Буенос Айрес, 2007 г.
  • участник в акта на подписване на Учредителния договор на УНАСУР, Бразилия, 2008 г.
  • участие в Интерпарламентарния съюз, 2006-2013 г.

Дейности в частния и обществения сектор:

2011 – до днешна дата

  • член и секретар на „Движение за аржентинско производство“.
  • член и съветник в „Аржентински съвет за международни отношения“ (CARI).
  • председател на Центъра за проучване и разпространение на двустранните връзки между Аржентина и Испания. (CERBAE).
  • член и председател на Гражданска асоциация за икономика, политика и общество „Екополис“,

2005-2019 г.

  • оценка на съдебната система на Третия съдебен окръг на Панама от страна на ООН.
  • обучение на прокурори с финансиране осигурено от посолството на САЩ.
  • координатор на проекта „Възприемане и прилагане на методи за разрешаване на конфликти в селища с индианско население в съдебния наказателен процес в Неукин с финансиране осигурено от канадски фонд.
  • автор на доклади в сферата на здравеопазването МЕРКОСУР-УНАСУР, предназначени за различни регионални организации.
  • реформи в сферата на наказателните служби в провинция Чако.
  • оказване на подкрепа при прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс на провинция Неукен.
  • преглед на състоянието на общественото здравеопазване в Латинска Америка.
  • изготвяне на стратегическия правителствен и областен план за различни общини и организации.
  • реформи във фазата на първоначалната медицинска помощ в провинциите Мисионес и Мендоса.

2011-2013

  • председател на Комисията по международни отношения и вероизповедания в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по трудово право в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по въпросите на МЕРКОСУР в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по свобода на словото в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Консултативната група на Интерпарламентарния съюз по въпросите на ООН.
  • член и съветник в Аржентинския съвет за международни отношения (CARI).

2009-2010

  • председател на Комисията по международни отношения и вероизповедания в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • председател на звеното в Конгреса на Република Аржентина за наблюдение на въпроса за Малвинските острови.
  • член на Комисията по трудово право в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по въпросите за МЕРКОСУР в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по свобода на словото в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина..
  • член на делегацията на Аржентина в 123-та Конференция на Междупарламентарния съюз в Тайланд.
  • член на делегацията на Аржентина в срещата на Междупарламентарния съюз в Женева, Швейцария.
  • председател на делегацията на Аржентина в 124-та Конференция на Междупарламентарния съюз в Панама.

2007-2008

  • секретар на Агенцията за насърчаване ва инвестициите, износа и международното сътрудничество на провинция Буенос Айрес.

2003-2007

  • председател на съвместната парламентарна комисия по въпросите за МЕРКОСУР, секция Арженина, 2003/2005 г.
  • председател на организацията „Про Темпоре“ (Pro Tempore) към съвместната парламентарна комисия по въпросите за МЕРКОСУР, декември 2003-юни 2004г.
  • член на Комисията по трудово право в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по социална сигурност и прогнози.
  • член на Комисията по въпросите на общините.

Март 2002 г. – Май 2003 г.

  • Шеф на Кабинета на министрите в президентството на Република Аржентина

Януари – Март 2002 г.

  • Министър на труда, заетостта и човешките ресурси на Република Аржентина

1999 – 2002

  • Заместник-председател на блока на Хустисиалистката партия в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • парламентарен представител пред Административния съвет на Федерацията на общините в Аржентина.

1991-1999

  • генерален секретар на Федерацията на синдикатите на общинските работници в провинция Буенос Айрес
  • секретар на Генералната конфедерация на труда на Република Аржентина по въпросите за връзките с Парламента
  • член и консултант на Интернационала на общинските служби в Латинска Америка
  • народен депутат от Хустисиалистката партия
  • браншови съветник на Хустисиалистката партия на провинция Буенос Айрес
  • съветник на министъра на труда и социалната сигурност на Република Аржентина
  • председател на Латиноамериканския съюз на общинските работници.
  • председател на Комисията по трудово право в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина, 1997-99г.
  • член на Комисията по общински въпроси в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по социална сигурност и прогнози в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по икономика и регионално развитие в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по финанси в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на съвместната Комисия за парламентарни връзки по въпросите на МЕРКОСУР в Република Аржентина.

Юли, 1991

  • избран за Генерален секретар на Конфедерацията на общинските работници и служители в Аржентина (COEMA).

Октомври, 1990

  • основател на Конфедерацията на държавните работници (CTE) и избран на поста Генерален секретар.

1974-1976

  • генерален секретар на Синдиката на общинските работници на Ла Плата.
  • народен представител в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по въпросите на третата възраст в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.
  • член на Комисията по информатика и комуникации в Камарата на депутатите на Конгреса на Република Аржентина.

Публикувани трудове

  • “Детският труд и непоколебимост за изкореняването му от Аржентина“, 1998 г., изд. Корехидор
  • “Детският труд в Аржентина“, 2001г., изд. Корехидор
  • “МЕРКОСУР и работниците“, изд. Корехидор
  • Една година дейност в Парламента на Аржентина, 1996 – 2013 г.
  • “Въпросът за Малвинските острови в светлината на Двестагодишнината от Майската революция“, 2010
  • Перспективи за демократичното управление в Аржентина, съвместна разработка на Кабинета на министрите по време на управлението на Алфредо Атанасоф и други автори
  • Местно развитие, съвместна разработка на ръководството на Кабинета на министрите по време на управлението на Алфредо Атанасоф и други автори

интервю на Оля Ал-Ахмед

Източник: BIG5 

ОЩЕ В КАТЕГОРИЯТА

Последни новини

Учителка си докарвала допълнително пари като секс доминаторка

След избухването на пандемията жената прехвърля комуникация с клиенти онлайн и нейната преподавателска работа също се провежда дистанционно Преподавателка в американски колеж е била принудена...

Унгарският евродепутат, хванат в гей-оргия подаде оставка

Йозеф Сайер, който е участвал в написването на консервативната Конституция на Унгария, подаде оставка през уикенда поради „лични причини“, но във вторник призна, че...

С този талисман победите на италиански баскетболен клуб са сигурни

Блoндинкaтa oбяви, чe cимпaтизирa нa Рeйeр Вeнeция Мoдeлът Бeaтриc Ливиeри нaшумя в Итaлия и пo-cпeциaлнo във Вeнeция, cлeд кaтo рaзкри приcтрacтиятa cи към мecтния бacкeтбoлeн...

Дъщeрятa нa Джъд Лoу със сексапилна снимка по прозиращ бански (СНИМКА)

Мoдeлът Aйриc Лoу, кoятo e нa 20 гoдини, пoзирa oблeгнaтa нa дървo, oблeчeнa в цял бaнcки в рoзoвo нa брaндa "Cтeлa Мaккaртни" Дъщeрятa нa хoливудcкия...

Пайнера получи 300 000 лв. помощ от кабинета с европари от Министерството на икономиката

Ощастливените със спешна помощ са „Пайнер“ ООД и „Пайнер медия“ ООД Парите за останалите без работа ще се получават след локдауна, за малкия бизнес някой...

7 гoдини лишaвaнe oт cвoбoдa за турчин, пренесъл в България 50 кг хероин

Oбщaтa cтoйнocт на дрогата (пo цeни нa cъдoпрoизвoдcтвoтo) възлизa нa 3 235 578 лeвa Пo внeceн oбвинитeлeн aкт нa Oкръжнa прoкурaтурa – Ямбoл (cлeд пocтигнaтo...

Задържаха кралски служител за кражба на стойност 100 хил. британски лири от Бъкингамския дворец

Мъжът е задигнал медала на Кралския викториански командир, който принадлежеше на Матю Сайкс, служил в кралския двор от 2007 до 2010 г. Кралски служител призна, че...