Човеците от край време правим едно и също

Image may contain: 1 personДимитър Иванов Касабов е драматург и преподавател по актьорско майсторство, публична реч и бойното изкуство – винг чун. Получава номинация за Аскер за най-добра пиеса – „Паякът“, която е първата българска пиеса канена на Международния фриндж фестивал в Ню Йорк . Освен с кариерата си в театъра Димитър Касабов участва в продукции като „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Заедно без теб“ (2020) и други популярни български продукции. През 2014 година Димитър става финалист и „Любимец на публиката“ в риалити предаването „Сървайвър“.

 

-Какво е култура?

-Предположението, че след като се занимавам с театър, зная и какво е култура е допустимо, но държа да подчертая, че култура не означава единствено изкуство. В този смисъл всеки друг на мое място би имал правото да говори по темата.

Култура означава “опитомявам” – превръщам дивото в питомно и дори чуждото в свое. Процесът на тази трансформация е сложен. Културата бива устна и писмена. Фолклорна и не фолклорна. Като устната е фолклорна. Съществителното от женски род култура и в миналото, и в настоящето не можем да го посочим с пръст, но всяко нещо, което умеем да посочим с пръст е проявление културата, т.е. даването на име на нещо, вече го окултурява. Превръща го от непознато в познато и както биха се изразили древните – след като получи име, то може да бъде омагьосвано (или с него може да се работи).

Във всеки дом културата се прави от жената… или поне би трябвало, изхождайки от поговорката: “Татко носи, мама меси да живей, живей трудът.” На лице е превръщането на брашното в хляб, на суровото в готвено, сиреч отново – култура.

Културата има и проявления, които се наричат изкуства – основни са изкуствата на музиката, на кинетиката – танца и овладяването на телата, словото и рисуването. Те също така са и вид умения. По този начин ние превръщаме и себе си в културни като ставаме от нескопосани в скопосани. Мога да го разтегна още, но мисля, че не се налага.

-Каква е културата днес?

-Днес е като вчера. Казвам това съвсем сериозно. Ние не можем да се изместим особено от тези трегери на културата, които току що загатнах. В този смисъл, каквото и да напиша, както и да го напиша, в едно с правописните и фактолкогично-стилистични грешки, дори то да е пълна глупост и да не е вярно, няма как да не съм в темата – и това е култура, при това днес.

Човеците от край време правим едно и също. Характерното за днешната култура е, че отново, масово, не се харесва на възрастните, което има своето очарование, но това идва да покаже единствено, че всичко е наред.

Настъпило е нещо ново, което макар и нелицеприятно е неоспоримо. Тук основно мисля за култура на поведението и общуването, докато в училище, още се преподава Вазов.

Фокусът в общуването е изместен да минава през електронни посредници. Това не подкрепя паниката, че общуване няма. Електронното общуване пести време и дава възможност за едновременно свързване на много хора, с много хора. Отнема се дълбочината на общуване, но кога ли човечеството е развивало всеобщ вкус към дълбочини? Той липсва само на интелигенцията, а тя по правило трябва да бъде малцинство.

Има не-леки изменения и в творческата култура. Болшинството от творческия свят “твори”, не за да се изразява и да каже нещо, а за пари. Фокусът се измества и от едно поколение, което не чете на хартия, докато издателствата бълват нови и нови книги, но предпочитанията за четене остават в интернет, който е новата вълна в окултуряването. На лице е поколение, за което онези, които не са “в крачка” , вече са варвари или диви, и според мен така е напълно естествено. Остава да заменим книжовната начетеност с електронната информираност напълно.

Нека вземем за пример музиката. Какъв е смисълът днес някой да прекара десетилетия в овладяването на музикален инструмент, при условие, че всеки домашен компютър може да създава не по-лоша музика от тази на всички класици взети заедно? Затова често, така наречените творци, не са добре платени, защото се занимават с “излишни неща” или с “всеки ти го може”. И за да е още по-нагледен примерът… ако всички сме съгласни, че е по-добре да владеем музикален инструмент, отколкото да засвирим на компютър, защо вече не сме на мнение, че е по-добре да палим огън със запалка или фурна, отколкото да търкаме клечки, което също е едно ловко и доста трудно умение…? Май малко се отплеснах. Простете.

-Културата като начин на оцеляване?

-Познатата на всички конкуренция задава живот под знака на състезанието. Ние се стремим да имаме, да знаем, да можем и да бъдем повече от другите, което създава малко или повече една враждебна среда, която внася условия за масова дискриминация между черно и бяло. Впечатление правят единствено онези, които избират да не участват в тази олелия. Както преди така и сега, това са гениите и като цяло “различните”. Онези, които са във вражда с времето и не се интересуват от общия шум. Вероятно те са и апостолите на някакви по-вечни и трайни ценности, различни от диктовката на деня. Те са хора  усвояващи живота през нещо, което се нарича Дух и се стараят да са в синхрон с него, вместо с временните течения.

Оцеляването всъщност е форма на култура. “Аз ще се подсигуря, ще подсигуря и близките си, другите да му мислят.” Това до голяма степен изчерпва лозунгите на тази култура, която не е особено цивилизована. Тук майсторството се свежда до това да се научиш как да имаш и как да го запазиш. Независимо дали става въпрос за знания или солидна материя. И двете вършат работа.

Както споделих и по-горе – в последна сметка, нямаме нищо ново под слънцето.

Всякога е било по-културните да подценяват всички останали. Както казва Ницше: “Надменността е грехът на просветените.”

Културата има и равнища, които често са размити в контекста на оцеляването. Предлагам следния пример:  Доктор и магистър се конкурират по степени на културност. Единият се предполага, че взима повече пари. Но и двамата често биват слагани в джоба на местния бабаит, който държи казино и хотел за бързи срещи на разклона за гарата. И трите страни имат самомнение за предимства, макар и не толкова очевидни. За първите двама сме съгласни, че са “по-културни”, но по отношение на културата на оцеляване последният печели безапелационно. По отношение на оцеляването на културата обаче, картината остава в първоначалния си вариант…

-Еволюира ли културата?

-Не умея да кажа, че разбирам въпроса.

Културата не може да бъде добра и лоша в този смисъл –  еволюирала или западнала. Ние нямаме много примерни култури, с които да се сравняваме и се справяме, както можем. Няма как вкупом да се осведомим, че сме на верен или погрешен път.

С оглед на “преминаването от диво към питомно”, културата би могла да се разширява, но това не означава, че се подобрява или еволюира. Ние като цивилизация не еволюираме във времето и това се доказва от двете световни войни от миналия век. Всяко следващо поколение е със заблуденото самосъзнание на по-добро от предишното. Естествено, това има общо с неврастенията на всяко дете, което иска да бъде Батман и Супермен, понякога едновременно.

Формите на култура и белезите за културност се променят. Нека видим как се променят естетиката и представата ни за красота. В днешно време всеки може да се окичи с белезите за красотата, така както и с белезите на буржоазното осъществяване. Говоря за изкуствени цици, пластмасови физиономии, коли, мускули, дрехи, цени, храни, умове и домове.  В този смисъл културността е изместена от нещата такива каквито са, към нещата, такива каквито изглеждат, но стават модел за културологично красноречие.

Не бива да изключвам собствените си заблуди в това отношение. Може следващите поколения да направят това поведение норма и аз да бъда разглеждан, в едно с мнението си, като абориген.

Но преминаването от изкусно към изкуствено и от естествено към пластмасово, все още, е подводен камък, който не умея да нарека еволюция в почти всички сфери. Нека бъда умерен песимист днес по отношение на този въпрос, с увереността, че не съм му отговорил изчерпателно. Това интервю май дълго стана, което за необичащите да четат отвлечени теми, може да се окаже отегчително.

Благодаря за вниманието.

Интервю на Николай Самоковски

 

Подобни статии

Правителството маха и главния секретар на МВР, чака се указ на президента

Главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Иванов е предложен за...

Още в катергорията

Правителството маха и главния секретар на МВР, чака се указ на президента

Главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Иванов е...

„Шпигел“ замеси Меркел и Борисов в схема с доставка на некачествени маски от България

Авторитетното издание „Шпигел“ излезе днес със своя разследване под...

Янаки Стоилов: Конституцията се превръща в универсално обяснение за неудачите

Обикновено предложения за промени в Конституцията идват от хора, които не...