„Гардиън“: Хората страдат от липсата на прегръдки по време на пандемията. Това е опасно за здравето

Докосването оказва огромно влияние върху нашето психологическо и физическо благополучие, казва проф. Робин Дънбар, еволюционен психолог от Оксфордския университет

Хората са създадени да се докосват и да бъдат докосвани – затова много хора, които живеят сами, страдат от липсата на това по време на пандемията. Ще се възстановим ли някога напълно, пита в. „Гардиън“.

Нуждата от докосване съществува под хоризонта на съзнанието. Преди раждането, когато околоплодната течност в утробата се завихря около плода и феталната нервна система може да различи неговото тяло от това на майка ни, цялата концепция за „себе си“ се основава на допира. „Човешкото тяло е изградило всички свои модели въз основа на докосване, получено от хората, които се грижат за него“, казва д-р Катерина Фотопулу University College London. „Изцяло разчитаме на тях, за да бъдат задоволени основните ни нужди.“

При възрастните

Като възрастни може да не осъзнаваме важността на докосването, дори когато то изчезне. „Може да започнем да осъзнаваме, че нещо липсва, но невинаги ще знаем, че е точно докосването“, казва проф. Франсис МакГлоун, невролог в ливърпулския университет „Джон Мурс“. „Но когато говорим за проблема със самотата, често пренебрегваме очевидното: самотните хора имат дефицит именно на докосване.“

Докосването оказва огромно влияние върху нашето психологическо и физическо благополучие, казва проф. Робин Дънбар, еволюционен психолог от Оксфордския университет. „С нашите близки приятели и семейство се докосваме повече, отколкото си представяме“, казва той. Изследванията му показват, че хората има средно петима близки приятели, на чието рамо могат да поплачат. „Виждаме абсолютно същото при приматите“, казва той. „При приматите и хората тези емоционални коалиции действат като буфер; те ви пазят гърба.“

Следователно не е изненадващо, че при 40 000 души от 112 държави, участвали в проучване на BBC и Wellcome Collection през 2020 г., трите най-често използвани думи за описване на докосване са: „утешително“, „топло“ и „любов“.

Обяснението на науката

Допирът може „да смекчи ефектите от стреса и болката, физическа и емоционална“, казва Фотополу. „Във времена на силен стрес – загуба на работа или загуба, например – наличието на повече контакти с другите ни помага да се справим по-добре, особено при успокояване на ефектите на [хормона на стреса] кортизол.“ Дори да сме свикнали да не ни докосват много, след известно време нуждата може да се усети физически.“

„Много изследвания подкрепят теорията, че докосването дава на мозъка „разрешение“ да делегира ресурсите си за справяне, защото някой друг е там, за да поеме трудностите. Това отпуска тялото“, казва Фотопулу. И не става въпрос само за едно усещане. Двата квадратни метра кожа върху тялото гъмжат от нервни влакна, които разпознават температура, текстура, сърбеж и т.н. Един набор от влакна съществува само, за да регистрира нежно, галещо докосване: C-тактилните неврони (CT). MaкГлоун ги изучава от 1995 г., когато са открити при хората. „Тези неврони в кожата на всички социални бозайници предават бавни електрически сигнали към частите на мозъка, които обработват емоциите. Имат изключително важна роля в развитието на социалния мозък и способността ни да издържаме на стрес.“

Най-наситени с тях са частите на тялото, които човек трудно достига сам – като раменете и гърба. „Ако обичате да ви масажират гърба, това е така, защото там има повече такива неврони“, казва МакГлоун. „Стимулирането им освобождава окситоцин и допамин и има пряко въздействие върху нивата на кортизол.“

„Гладът“ за докосване е сигнал, че не е задоволена примитивна човешка нужда. Но какво ще стане, когато тежките ограничения заради пандемията отминат? „За всеки ще е различно, вероятно в зависимост от това колко дълго време човек е прекарал сам, и може да има период на неумелост“, казва Дънбар. „Но ние сме свикнали да еволюираме.“

Източник: epicenter.bg