АФИС: ГЕРБ първи, Слави трети, ВМРО аут

Получените данни са ясно доказателство, че прогнозите за традиционна, а още повече за висока избирателна активност ще бъдат опровергани. Факторът, обосноваващ този извод, е продължаващата COVID-пандемия, чието развитие до изборите и в самия изборен ден никой не е в състояние да предвиди

Четири политически формации се очертават като сигурни и още три като потенциално възможни участници в следващия парламент. Политическата коалиция „ГЕРБ-СДС“ запазва лидерската си позиция, следвана на сравнително близка дистанция от коалицията „БСП за България“. Това сочат данните на социологическа агенция „АФИС“, чийто ръководител е близкият до БСП социолог Юрий Асланов. Фактите са красноречиви и дори червеният социолог е категоричен – ГЕРБ води в народния вот пред партията-столетница.

Ето какво посочва още проучването на „АФИС“:

Напрегната до последния момент може да се окаже и битката за третото място между партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и „ДПС“, които също със сигурност ще формират свои парламентарни групи. В различна степен имат шансове за бъдещо парламентарно представителство още две коалиции („Демократична България“ и „Вдигни се! Мутри вън!“), както и една партия („ВМРО“).

По-малко от два месеца преди насрочените парламентарни избори кардиналният въпрос за хипотетичната избирателна активност остава без отговор. Едно е сигурно обаче: висока, традиционна или ниска активността ще разпредели гласовете на българските избиратели в различни пропорции между участниците в изборната надпревара.

Получените данни са ясно доказателство, че прогнозите за традиционна, а още повече за висока избирателна активност ще бъдат опровергани. Факторът, обосноваващ този извод, е продължаващата COVID-пандемия, чието развитие до изборите и в самия изборен ден никой не е в състояние да предвиди. Същевременно пандемията се превръща във все по-мощен източник на разнопосочни масови страхове, които може да отблъснат от избирателните урни голям брой пълнолетни граждани и да ги откажат от декларираното им към момента намерение да упражнят правото си на глас. Политиката, партийните заявки и послания минават на все по-заден план. Истината е, че пандемията ще нагласи изборния резултат.

Данните могат да се тълкуват и по следния начин: в случай, че електоралните нагласи до предстоящите избори се запазят на сегашното ниво, избирателната активност ще получи изражение в стойности около 3,1-3,2 млн. души. При условие обаче, че епидемичната обстановка се усложни с наближаването на изборната дата, тази активност може да спадне до 2,6-2,7 млн. души. Това означава, че от съществено значение за успеха или неуспеха на участващите в изборите политически формации е степента на мобилизация на техните ядра.

Това, което личи от получените данни е, че челната тройка на класацията се заема от формации, които към този момент са постигнали сравнително добра мобилизация на твърдите си ядра и до изборите ща полагат старания да разширят електоралното си влияние в периферни посоки. Нетипична за ДПС е сравнително по-ниската степен на мобилизация, но от опит знаем, че тази партия винаги е била подценявана в анкетна ситуация и в изборния ден винаги е получавала по-голяма подкрепа, отколкото са предвиждали прогнозите.