Киев обвини Москва в целенасочени операции за убиване на противници

Judge gavel and books with scales on European Union flag background

 Девето дело срещу Русия пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) 

Този път Киев обвини Москва в „целенасочени операции за убиване на противници“. Конкретните данни не са посочени в исковата молба. Украинските власти смятат, че Русия е в нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека („Право на живот“).

„Украинското правителство твърди за продължаващи практики на санкционирани от държавата операции за убиване на предполагаеми противници в Русия и други страни“, се казва в изявление на ЕСПЧ.

Украинското правителство също критикува руските власти за липсата на разследвания на убийствата и декларира постоянна практика за тяхното укриване.

Предишните жалби на Украйна до ЕСПЧ срещу Русия са свързани с конфликта в Донбас, катастрофата на малайзийския Boeing 777, анексията на Крим и инцидента с украински кораби в Керченския проток през 2018 г.

Първата жалба на Украйна до ЕСПЧ е регистрирана на 13 март 2014 г.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) през януари 2021 год.  прецени като „частично приемлив“ депозирания там иск на Украйна срещу Русия след анексията на Крим през 2014 година. Решение по същество ще последва „на по-късна дата“.

Киев обвинява Москва в „многобройни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека в Крим“ от февруари 2014 до август 2015 г., напомня ЕСПЧ в комюнике.

Според съда в Страсбург Русия наистина е осъществила „ефективен контрол“ върху Крим, както показват „мащабът и мощта на руското военно присъствие“ на украинския полуостров.

Това присъствие, припомня ЕСПЧ, „е било засилено от януари до март 2014 г. без съгласието на украинските власти и при липсата на признаци да са застрашени руските войски, разположени в Крим“.

Съдът посочва също, че „изложението“ на Киев е „свързано и съвпада“ с фактите, съдържа „подробни и специфични данни, подкрепени с достатъчни доказателства, сочещи, че руските войници не са били пасивни наблюдатели, а са участвали активно в описаните събития“.

Това заключение обаче „не предопределя въпроса за отговорността“ на Русия, чието решение ще зависи от процедурата за разглеждане по същество, предупреждават европейските съдии.

ЕСПЧ отбелязва също, че е извън правомощията му да определи „дали интеграцията на Крим в състава на Руската федерация съгласно руското право е била позволена  и от гледна точка на международното право“.