Първан Симеонов: БСП има възможност да победи ГЕРБ, но наличието на Слави Трифонов й пречи

Българското общество вече не иска революционни движения, то не е особено взискателно. Това е причината ГЕРБ да стои толкова дълго на власт

За Борисов е по-добре известно време да стои в доброволна карантина спрямо властта

Ключово ще бъде как ГЕРБ ще се отнесе към отдавна направената заявка за експертно правителство

ГЕРБ е местна власт плюс еврофондове

Цяло поколение в България е социализирано с образа на Борисов и вероятно смята, че това е единственият начин за правене на политика

– Каква е прогнозата ви за 5 април, денят след парламентарните избори, г-н Симеонов?
– Нямаме право на прогнози в тази ситуация. Не знаем какво ще бъде разпространението на коронавируса, следователно, не знаем каква ще бъде активността. Активността, ако е ниска, няма да действа еднакво на различните електорати. Електоратът на БСП, който е по-възрастен, може в по-голяма степен да се уплаши. А електоратите на новите формации, които претендират да са алтернатива на статуквото, не са чак толкова лоялни. Изследванията показват, че те също биха могли да преосмислят отиването си до урните. Искрено се надявам това да си остане само хипотеза. Обнадежден съм от това, което видяхме на частичните избори и на местния референдум тази неделя. Това означава, че хората не се влияят чак толкова много от вируса. Но все пак неговото разпространение, както и постоянното натрапчиво и понякога контрапродуктивно говорене за вируса може да направи така, че това да остане основна, да не кажа единствена тема до изборите. А когато няма други теми, обикновено печели властта. Когато няма хора пред урните, обикновено печелят твърдите ядра. А когато едно от тези твърди ядра може да се уплаши, това означава пак властови предимства.
Затова е трудно да се прогнозира, но може да се даде една моментна снимка.

– Каква е тя?
– Моментната снимка показва формулата 5 плюс 2. Пет партии с ясна визия да са в парламента – ГЕРБ, БСП, партията на Слави Трифонов, ДПС и Демократична България и две, за които кампанията ще е решаваща. Това са формацията на г-жа Мая Манолова и ВМРО. Воля и НФСБ също биха могли да се надяват – при по-ниска активност, да се „надигнат на пръсти“ и да се пресегнат до бариерата. Това от днешна гледна точка е само шанс. Има и още няколко формации, които биха могли да се радват на субсидия или да разчитат на пробив – „Възраждане“, АБВ, формацията на г-н Цветанов, „Атака“, която никога не бива да се отписва.

– Картината, която описахте, означава, че вероятността ГЕРБ отново да е първа политическа сила е доста голяма. Как си обяснявате политическото дълголетие на ГЕРБ и Бойко Борисов?
– Има три причини, за които веднага се сещам.

Едната е свързана с до болка познатите лични качества на Борисов. При него разликата между политическо и лично е отдавна загубена. Очевидно, има широки слоеве в обществото, на които им харесва такъв тип правене на политика.

Втората причина също е банална, някои ще кажат – не се изгради алтернатива. Но в момента има двама претенденти да са алтернатива, които обаче минимализират взаимно шансовете си, защото никой от тях няма да монополизира протестния и наказателния вот. Това са БСП и Слави Трифонов. БСП е формацията, която има възможност да победи ГЕРБ, но наличието на Слави Трифонов й пречи.

Третата причина е генералната причина, която се случва, благодарение на ГЕРБ или въпреки ГЕРБ. Това е фактът, че икономиката на страната е по-добре в сравнение с други периоди. Говоря за дългия процес, не за конкретната ситуация около коронавируса. Дългият процес направи така, че българското общество вече не иска революционни движения.

Известно е, че българското общество не е особено взискателно, за съжаление. Това е причината ГЕРБ да стои толкова дълго на власт.

– Това означава ли, че обществото, което не иска резки движения, ще изисква от политиците да направят кабинет, независимо колко ще им е трудно? Че ще „накаже“ този, който стане причина да се върви към нови избори?
– Не съм много сигурен, че на обществото ще му се ходи на нови избори. Но това ще разберем на 5 април, когато видим резултатите от гласуването. Ако народът е връчил някому мандат, образно казано, едва ли ще има легитимност едно решение да се върви към нови избори. Освен това, в България доверието към изборния процес не е кой знае колко високо. Но, ако народът се е произнесъл така, че няма ясна конфигурация на победа – а този вот не е само ГЕРБ и БСП, той ще бъде малко ГЕРБ и анти ГЕРБ, ситуацията ще е друга. Има доста формации, които се заявяват анти ГЕРБ, а и президентът Румен Радев така моделира пространството, като каза „има статукво и промяна“, на практика няма просто ГЕРБ и БСП. Ако народът се изкаже по-ясно в полза на промяната, макар и раздробена, тогава ще бъде по-сложно. Да не забравяме и, че ако в парламента попаднат някои от по-малките, те едва ли ще държат на нови бързи избори. Може да се формира едно пространство за маневриране, което да позволи създаването на някаква формула. Ключово ще бъде как ГЕРБ ще се отнесе към отдавна направената заявка за експертно правителство. От тази заявка Борисов традиционно бяга. Да видим този път дали и доколко ще успее да избяга.

– На кого харесва този народняшки стил на премиера? Има ли профил избирателят, на когото харесва този стил?
– Това всъщност е разковничето – няма профил. ГЕРБ е нещо като народна, народняшка партия, това е партията на средния градски българин. Ако погледнете профила в екзитпола и погледнете структурата на гласувалите и след това погледнете структурата на гласувалите за ГЕРБ, ще видите почти пълно покриване с едно изключение – етническият вот сред българските турци. Сред българските турци ГЕРБ се нарича ДПС.
ГЕРБ е формация, която успява да се цели в средата и това се дължи на простия факт, че самият Борисов е образ и подобие на средния българин. Това е банално известно. Отвъд това трябва да се напомнят няколко неща. ГЕРБ отдавна е формация на администрацията. ГЕРБ е здраво вкоренена по места. ГЕРБ е нещо като местна власт плюс еврофондове. Еврофондовете са също много важен механизъм, защото партиите идват с големите промени.

– И коя е промяната, която породи ГЕРБ?
– Влизането в Европейския съюз, което създаде европейско финансиране, а то създаде своя клиентела. И затова главното средоточие, в което живее българинът – градът, а българинът отдавна не живее в селата, а в областните центрове, е това, където най-ясно се вижда действието на еврофондовете.

– Пачките и еврата не възмутиха ли този среден българин?
– Нима той видя нещо неочаквано? Естествено, че го възмутиха, но струва ми се, той не беше изненадан. Възмущението щеше да е много по-голямо, ако българинът беше усетил някой да взима неговите собствени пари. Такова нещо не се случи. Поне досега покрай коронакризата нямаше голям икономически трус. България някак криво – ляво минава между капките. И това минимализира този ефект. А и струва ми се, българите отдавна са свикнали с идеята, че голямата власт и големите пари вървят заедно. Едва ли може да има по-нагледен пример за това от факта, че Доналд Тръмп беше президент на САЩ.

В този момент, когато ни се показа кухнята на властта, едни скептични балканци, здраво стъпили на земята като нас, не се погнусиха много. Отпорът беше много голям и той се дължи на факта, че в момента в публичното пространство има една фигура, единствената с положителен рейтинг, и това е президентът Румен Радев, който легитимира този протест и тази фигура е може би единственото политическо място в страната, което не се е случило по сметката на ГЕРБ. Единственият сериозен електорален пробив в системата, конструирана от ГЕРБ. Това направи отпорът много голям, толкова голям, че имаше часове, когато Борисов наистина искаше да си тръгне. Но положението се удържа и както се вижда, това е било успешен ход.

– Евентуалното оставане на Борисов след изборите как ще отекне сред тези, които бяха на площадите? Ако съдим по плакатите, които носеха, тези хора не могат да го понасят.
– Това е най-големият въпрос, който в момента седи пред самия Борисов. Ще понесе ли българският народ „още от същото“. Личното ми мнение е, че дори и да има признаци на прекомерна българска търпеливост, Борисов не би трябвало да си играе с нея. И за него самият е по-добре известно време да стои в доброволна карантина спрямо властта. Защото през 2013 г., когато Борисов спечели изборите, но остана извън властта, само година по-късно той беше отново повикан с фанфари. Но напоследък, гледайки социологическите изследвания, в ГЕРБ сигурно се чудят дали пък не трябва да се опитат да реализират мандат. И дали не е възможен „Борисов 4“.
Този въпрос стои пред всички, но да, факт е, че протестният потенциал в България е голям. Протестът дебне зад ъгъла, дори и в момента да се е прелял в не толкова шумни форми.

– Не наблюдаваме ли опасно разделение в обществото с увеличаване на разрива между тези, които харесват Борисов и го държат на власт и тези, които не могат да го понасят?
– Несъмнено има два разказа, които не могат да се слушат един друг. Спомнете си как беше през лятото. Тогава имаше опит да се появи трети път. Вероятно ще има такива и сега. Чувам ВМРО да говори по този начин. Разделението ГЕРБ – анти ГЕРБ ще ни съпътства през цялата 2021 г. Не бива да забравяме и, че сме в кампания за президентските избори.

– Антиподи ли са Радев и Борисов?
– И да, и не. Това, което доведе Радев на сцената, е същото, което доведе навремето Борисов. Търсенето на някой нов, чист и силен. И двамата излъчват сила, идват от среди, където има деполитизация, генерали. Но те са антиподи като политически стил. Борисов не управлява, той следва, това не е мениджърско и категорично не е реформаторско, това е поведение ден за ден. Радев, обратно, се опитва да внася стратегичност и концептуалност. Тук огромният въпрос е дали Борисов наложи този стил на управление или този стил на управление е предпоставен от самата народопсихология на българина, която е балансьорска, снишаваща се, хитра, оцеляваща, т.е. дали вече друг стил на управление в България е много възможен. Оставям въпроса с отворен финал. Представете си, че някой идва утре и казва – сега трябва да направим болезнени реформи в България. Въпросът е дали някой може да направи това, след като Борисов е управлявал десет години и е отказвал да прави такива неща. Ще го позволи ли самият народ?! Това е огромният въпрос – дали вече е възможно стратегическо, реформистко управление. Аз лично съм привърженик на реформаторския стил на управление, който държи сметка за поколенията. Смятам, че този оцеляващ стил на управление вече можа да свърши, каквото свърши.

– Това означава ли, че народът все ще търси някакво подобие на Тодор Живков – някой, който се снишава и чака да ни отмине бурята?
– Народът може да се връща и към своя Тодор Живков и към своя цар Борис III – към идиличните спомени за едни не толкова идилични времена, най-голямата опасност тук е да не посегне на свободата си, дори и само косвено. Да не се пристрастим дотолкова, че има един от когото зависи всичко. Защото оттам до крачката към авторитарното съзнание е малка.
Хубавото при Борисов е, че той самият не е диктатор, той е по-скоро боязлив. Той следва, той не води, камо ли да форсира.
Но във всеки случай, когато политическата реалност, гласуването, се превърне в навик, това не е много добре. Политиката трябва да е състезание на идеи, в противен случай плурализмът губи смисъла си. Цяло поколение в България е социализирано с образа на Борисов и вероятно смята, че това е единственият начин за правене на политика. На България вече е нужен друг стил – по-мениджърски, далекобоен, по-умен.

– Какво трябва да се случи, че да може достатъчно българи да припознаят този реморматорски стил и той да победи на избори?
– Не съм голям оптимист, че реформисткият стил е особено телегеничен и се „продава“. Тук по-скоро мотивацията е негативна. Когато ножът опре до кокала, тогава става ясно, че са необходими реформи. Обстоятелствата ще ни принудят. Не съм оптимист, че ще се намери политик, който да заяви това честно, но обстоятелствата ще ни принудят.

Източник: epicenter.bg