Валентин Вацев: Един от най-добрите начини да се помогне сега на Борисов е да се свали Нинова

БСП трябва да направи всичко възможно да започне да променя своята политическа идентичност, да се върне в доверието на хората, ако не е прекалено късно. Ако е – това означава, че БСП просто е изживяла своето време

– Трябва ли, г-н Вацев, председателят на БСП Корнелия Нинова да подаде оставка след изборните резултати за партията от 4 април 2021?

– Аз отговарям с контра въпрос – имате ли спомен ли някой от председателите на БСП да е подавал оставка за каквото и да било? Като започнем от Александър Лилов, на когото целия пленум преди 30 години искаше оставката, преминем през Сергей Станишев с неговите почти дузина изборни загуби, през Михаил Миков и свършим с Корнелия Нинова – аз нямам спомен за оставка на който и да било партиен председател. Единственият, който подаде оставка, беше Тодор Живков, но тогава беше БКП, а не БСП. В този смисъл, ще го кажа с метафора, ние виждаме един тежко болен човек, който седи закован на болничното легло, а около него се карат и си скубят брадите разни прочути медицински светила и спорят кой крак да му се отреже – левия или десния. А всъщност пациентът е болен от хепатит и никаква ампутация не решава въпроса.

– Смятам, че ако Нинова подаде оставка сега, това би ускорило процеса на разслоение в БСП и столетната лява партия ще последва примера на СДС след загубата на изборите през 2001 година.

– Разбира се. След 2001 година СДС изтече в канализацията и ако продължат същите процеси, които в момента се разгръщат в БСП, то БСП се е насочила към същото място. Един от най-добрите начини да се помогне сега на Борисов е да се свали Нинова. Тогава няма проблем пред правителство ГЕРБ-БСП, за което мнозина в БСП мечтаят.

– Защо БСП загуби изборите с такъв тежък резултат?

– БСП загуби изборите по две причини: малка и сериозна.
Малката е, че БСП беше станала бойно поле на сблъсък между „корнелианци от седмия ден“ и „свидетелите на Станишев“ – две секти си вадиха грацмулите! Не можеш да спечелиш на избори като водиш вътрешни битки.

Но втората, много по-сериозна причина и аз я бих посочил като истинската, е ,че БСП не успя да изработи нова политическа идентичност. Веднага след конгреса настъпиха промени в новото ръководство, много ясно си спомням как Янаки Стоилов беше избран като отговорник за идейната промяна в БСП. Никаква идейна промяна не настъпи оттогава до момента на изборите, което не попречи на Янаки Стоилов да е първият, който поиска оставката на Корнелия Нинова.

– Да, той го направи заедно с Крум Зарков на първото заседание на ИБ на БСП, на което цялото Изпълнително бюро подаде оставка.

– Така е. Голямата причина за загубата е, че в БСП не се състоя новата политическа идентичност. България е пълна със социалисти – твърде много хора, които обаче не членуват в БСП, точно защото са социалисти. Това, което трябваше да направи Нинова или всеки друг председател на нейно място, е не да пише листи и да води сектантски битки, макар че те ѝ бяха наложени, а да изработи ново политическо послание, нова идентичност, нова политическа самоличност на БСП. Това не се получава чрез обикаляне на страната, а чрез нова идейна промяна, за която трябваше да отговаря Янаки Стоилов. С други думи истинската дилема пред БСП не е – Станишев (или някой негов дериват) или Корнелия Нинова. Истинската, непреодолима, дилема пред БСП е или нова политическа идентичност или пътят води към СДС.
БСП в момента е като един тежък камък, който е застанал на пътя на развитието на българския социализъм. Този камък трябва да бъде отместен или ще бъде взривен. Битките между „свидетелите на Станишев“ и „корнелианците от седмия ден“ в момента унищожават БСП. Те представляват заплаха за нейното реално политическо съществуване. И ако тези битки не се прекратят веднага, ако ръководството на БСП, ако елитът на БСП, не види реалната дилема по друг начин – БСП може да бъде разцепена. За първи път в своята нова история БСП може да бъде разцепена, подчертавам това.

Това е реалната, огромната опасност пред българската левица. Изненада ме факта, че Крум Зарков поиска оставката на Нинова, когото лично тя наложи в партията и го издигна до свой заместник.

– Този сюжет е трансисторически. Корнелия може спокойно да му каже:„И ти ли Бруте!”. Това се е наблюдавало още преди новата ера, при хората така се случва.

– При някои хора! Чувам, че от вътрешната опозиция виждат в Крум Зарков бъдещия лидер на БСП.

– Могат да имат лидер в лицето на Крум Зарков, но, страхувам се, че няма да има на кого да бъде лидер. Когато партията се разцепи, лидери много. Подчертавам още веднъж – за първи път в новата си история БСП не е пред отлюспване, тя много се е отлюспвала досега и все за добро е било, а пред реално разцепление. Ако не се спре битката между сектите и не се тръгне към конструктивен диалог с цел промяна в реалната политическа идентичност на партията, БСП може да си отиде. А може и това да е пътят пред развитието на българската левица.

– А какво трябва да направи конкретно Нинова – утре, в други ден, в следващия месец?

-На нейно място бих се опитал да направя мир, до колкото е възможно и бих започнал да изчерпя всички възможности за диалог – в смисъл на мораториум или казано на военен език „прекратяване на огъня“. Диалог – широк спектър от компромиси, угаждане на всички искания, като повечето искания срещу нея могат да бъдат и налудни, и неуместни. Нинова трябва да установи диалога и след това да пристъпи към всички други задачи: да не разрешава на милионери да говорят от името на БСП; да оправи идейния климат в партията и да постави централния проблем на БСП – проблемът за нейното политическо съществуване и оцеляване, което означава промяна на политическата идентичност. Навремето го бях казал по друг начин – Корнелия имаше една основна историческа задача – да привика обратно към БСП социалистите, които напуснаха партията, възмутени от тогавашния стил на партиен живот. Сега можем да се питаме жива или умряла е БСП?

– Е, жива или умряла е БСП?

– Ако решим, че е умряла, аз бих настоявал, че тя е умряла не сега, а по време на сладката си и щастлива дрямка в епохата на Станишев – тя тогава потъваше в блатото на безвремието. Сега Нинова се опитва да направи нещо в обратната посока, най-често не успява, но аз не искам да участвам в разговори на тема личните качества на когото и да било председател или кандидат за председател. Проблемът не е индивидуален, не е председателски. Хепатитът не може а се излекува с отрязване на крайници, той се лекува по друг начин, ако изобщо не е много късно. Нова политическа идентичност, ново политическо послание, ново излъчване и ново общуване с България.

– Резултатите от тези избори показаха с изненада и за самата БСП, че обществото не приема партията като алтернатива. А цялата кампания на БСП беше изградена върху мотото – ние сме единствената алтернатива.

– Обществото не прие посланието. На мястото на обществото аз също се бих въздържал да приемам такива послания. Не можеш да претендираш, че си алтернатива, когато не си.

– Защо обществото не видя БСП като алтернатива? Нинова 4 години громеше Борисов, не му прости никаква критика, дишаше му във врата за всяка стъпка. В това време Слави Трифонов никакъв го нямаше. Появи се накрая и отвя алтернативата.

– Със Слави Трифонов всичко е ясно. Хората, които гласуваха за Слави, гласуваха за една своя мечта и по някакъв особен начин привидяха своята мечта в личността му. Това е понятно. Работата е там, че БСП е лява партия, която претендира да бъде идеологическа общност. А това не се свежда до няколко вождове и влизането в парламента, а до цялостно ново излъчване към обществото. БСП трябваше да се отърси от своите обръчи от фирми и милионери; БСП трябваше да се отърси от своите генерали и полковници; БСП трябваше да се отърси от най-тежките си наследства от миналото. БСП трябваше да се изправи гола пред обществото и да заяви нова политическа самоличност. Да каже: Ние сме за индустриализация, ние сме за ренесанс на културата, ние ще направим с цел да се постигне всичко това, което искаме – реидеологизация, реорганизация и репартизация. Това означава – влизане в руслото на модерната лява идеология, която в БСП почти не се наблюдава. Новото разбиране за това какво представлява една партия не е скарана общност от общински функционери, които се опитват да се уредят във властта. Партията е друг тип общност, тя е идеологическа. И това имам предвид под репартизация. Партия, която гледа на себе си като такава, би могла да си постави въпроса какво постигаме със своята гражданска квота, например. Тук е моментът да спомена, че парламентарната група на българската левица в Европейския парламент е абсолютна катастрофа. БСП няма свое представителство в Брюксел.

– Но си има една Елена Йончева, която громи Нинова, която преди това пък я направи първо депутат, а после и евродепутат?

– Йончева прави това, което ѝ помага да направи Станишев. Елена Йончева няма самостоятелна политическо битие. Йончева е острието на копието на Станишев с всичките ѝ заигравания около Истанбулска конвенция, около идентичност на фашизма и комунизма. Това е мъката и на европейската левица, заради която тя преживя такъв разгром неотдавна, преди 2 години. На БСП ѝ е нужен нов, най-модерен идеологически софтуер. Световната левица се развива. БСП е останала в 70-те години на миналия век.

– Но нали Нинова се опитва да направи модернизация, да махне олигарси, да отхвърли зависимости, да се раздели със задкулисие. Какво получи? Срещу нея се надигна огромна вълна на противопоставяне.

– Разбира се. Едни олигарси махаш, други се възползват от това. Тази реорганизационна инициатива не може да се развива сама по себе си, тя трябва да се развива под знака на нова идеология, на нови политически ангажименти. Този, защото е олигарх, няма да се съгласи на негово място да дойде нов олигарх. Това идеологическо възраждане, ако изобщо е възможно в този момент за БСП, не е еднократно действие, а е идеологически процес, който може да продължи доста месеци.

– Не смятате ли, че миналото страшно много тежи на БСП: атентата в „Света Неделя“, македонизма на Георги Димитров… Възможно ли е БСП да се отърси от всичко това, да се преформатира, да тръгне от нулата?

– Тя дори да тръгне от нулата, пак ще трябва да възприеме като свои и атентата на „Св. Неделя“, и въстанието от 1923 г., и грешките на Георги Димитров. За да искаш да имаш бъдеще, ще трябва да се сдобриш с миналото – да кажеш: това „да“, това „не“. БСП е нова партия, тя тръгна в началото на 90-те години на миналия век с политическите активи на БКП, които са противоречиви. Но за всяка крачка към бъдещето, условието е да има мир с миналото. В миналото има великолепни неща – има героизъм, но има и подлости, и мерзости, и гадости. Мир с миналото означава ясно разграничаване, което е условие за крачка към бъдещето. А това, че на БСП непрекъснато ще ѝ вменяват някакви вини,  е част от политическата борба, то е неизбежно, ще тежи, но няма да влияе на модернизацията ѝ.

– Трябва ли Нинова да свика конгрес след тези резултати от изборите?

– Аз много вярвам в конгресите. Ако би било технически възможно да се свика конгрес, това е единственият колективен разум, ако не е много манипулиран, който би могъл да даде ново отношение на БСП към себе си. Бих искал да стане, вече не съм сигурен дали е възможно, да затихнат личните дрязги, да спрат битките на индивиди с индивиди, да престане сектанството, да се свали оръжието поне за 6 месеца. Проблемът на БСП не се решава с подмяна на председателя.

– Трябва ли БСП да подкрепи правителство с мандата на някоя от трите партии от протеста?

– Това е програмен въпрос. Ако тези партии имат наистина програмни виждания и те са подкрепени от колективните виждания на БСП, разбира се, трябва.

– Как БСП може да бъде в една управленста гарнитура с „Демократична България“? Идеологически не мога да си го представя.

– Това са два различни подхода на мисленето към коалиционната политика. БСП не може да бъде в коалиция с ДБ. Има ясни принципи с кого може и с кого не може. Но в България има разработена една друга технология – у нас се научиха да има правителство с мандата на X с идейната подкрепа на Y и с човешката, политическа подкрепа на Z. На кого беше правителството на Беров? То беше на всекиго и на никого. Ако се възприеме тази идеология, ДБ няма да приеме коалиционно партньорство с БСП, но ако БСП реши да подкрепи принципите на ДБ, вече е въпрос на различна методология и терминология. Но аз мисля, че това няма да стане.

– А, какво ще стане?

– По-скоро някакви не много загадъчни сили ще изтласкат напред ДБ, дори можем да знаем отсега кой ще бъде премиер. ДБ е формацията, която, ако ѝ се помогне да състави правителство, с най-висока степен на сигурност ще подкрепи участието на България във военните действия срещу Русия. Като фактор за българския политически живот не бива да забравяме и някои посолства. БСП трябва да е готова да подкрепи всяка гарнитура, стига тя да е приемлива на програмно равнище. Гледа се само програмно.

– Ако третият мандат отиде при Нинова, тя ще може ли да направи правителство?

– На този етап, не. Нинова може да опита, но това правителство ще бъде краткоживеещо и скоросмъртно. Това означава, че призракът на следващи предсрочни избори продължава да стои в хоризонта пред България. Това не би било катастрофа, макар че би било много скъпо. В днешното си състояние БСП няма достатъчно сила, няма достатъчно призивна мощ, няма достатъчно разработен интерфейс.

На този етап БСП трябва да направи всичко възможно да започне да променя своята политическа идентичност, да се върне в доверието на хората, ако не е прекалено късно. Ако е – това означава, че БСП просто е изживяла своето време. Това би било печално за мен като човек, който е създавал тази партия, но уважавам реалността, защото принципът на властта е принципът на реалността, както казва един германски философ.

Интервю на Валерия Велева, Епицентър

Подобни статии

Радев: Борисов да защити честта на партията си, като се кандидатира за президент

Бойко Борисов да защити честта на партията си като се кандидатира...

Още в катергорията

Иван Гешев напусна дом 5 на резиденция „Бояна”

Главният прокурор Иван Гешев, който близо година и половина...