В пандемията българите преоткриват селото

Застаряващо и намаляващо население, ниска раждаемост, рекордно висока смъртност, неспираща емиграция – България се променя демографски. Но в пандемията се очертават и няколко положителни тенденции

В човешката история пандемиите са водели до падения и възходи, включително са причинявали войни, залези на империи, отприщвали са миграционни процеси и са пораждали икономически и социални сътресения. Пандемията от коронавирус, с която живеем в България вече от 13 месеца, донесе промяна – демографска промяна. Тенденциите се виждат от официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година. Рекордно голяма смъртност, повече установяващи се в страната, отколкото напуснали я (поне според данните на НСИ) и промяна във вътрешната миграция – от града към селото. С много малки изключения тези промени обаче са все негативни.

Най-високата смъртност, откакто се води статистика

Броят на починалите през 2020 г. е 124 735 души. Това е най-големият брой починали за година в България от 1920 година – откакто се води такава статистика. Сравнено с предходната 2019 година, ръстът на починалите е 15,4% – с 16 652 повече са били те през 2020 година. Продължават и големите различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност (умирания на 1000 души население) е по-висок в селата (24,2‰) отколкото в градовете (15,7‰). С най-висока смъртност в страната са областите Видин, Монтана, Кюстендил и Габрово. Най-ниска е тя в София – 13,4‰. Тази разлика в смъртността показва веднъж разликата във възрастта по регионите, а втори път –достъпността до добри медицински услуги. Областите с по-висока смъртност са с по по-застаряло население и с много по-ниски доходи.

Положителните тенденции

Едната положителна тенденция е, че за първи път от 2007 г. в България са се заселили повече хора, отколкото са се изселили. Механичния прираст е 30 715 души. Това число е условно, тъй като НСИ брои хората, заявили нов постоянен адрес, но няма задължение и механизъм за отчитане на заминаващите зад граница. Втората положителна тенденция е, че може би за първи път от един век насам има движение не към градовете, а към селата. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив. Областта с най-голям относителен дял в миграционния поток към област Пловдив е София. С това положителните демографски тенденции, породени от коронакризата, обаче се изчерпват. Това, че много хора се върнаха от чужбина заради загуба на работа или за да бъдат по-близо до семействата си, няма как да компенсира процеса на емиграция, който продължава над 20 години, и с който всички управляващи се борят само с декларации. Това, че хора със спестявания и възможност за дистанционна работа избраха (от епидемична гледна точка) по-безопасния живот на село, не може да компенсира липсата на целенасочена политика към цялата страна, а не само към столицата и още 2-3 по-големи града. Емиграцията е и главният демографски проблем на България, сочи още статистиката.

Населението намалява

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души и сравнено с 2019 г. е намаляло с почти 35 хиляди души, или с половин процент. В същото време раждаемостта остава на горе-долу същите нива. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,56, което е средно за ЕС ниво, и спрямо 2019 г. намалява само 0,02. Намалява броят на жените във фертилна възраст: през миналата година той е бил 1 452 хил., като спрямо предходната година намалява с 13 хиляди, а спрямо 2011 г. – със 199 хиляди.

Застаряването продължава

Средната възраст на българина нараства от 40,4 години през 2001 г. до 44,0 години в края на 2020 година. Застарява населението както в града, така и в селото, като в градовете средната възраст е 43,1 години, а в селата – 46,6 години.

Само вирусът ли е виновен?

Така от всичките тези цифри и индекси могат да се направят два извода: демографските поражения от коронавируса са големи, но те не са породени само от пандемията, а са дългосрочни последствия от управлението на страната. Коронавирусът не е виновен за разликата в стандарта на регионите в България, който е в пряка връзка с миграциите, застаряването и качественото здравеопазване. От здравеопазването и управлението на кризата, които са отговорност на правителството, зависи и смъртността от коронавируса. А по смъртност от коронавирус (починали на 1 милион души) България е на четвърто място от 154 държави, след Чехия, Унгария и Босна и Херцеговина.

Нужни са истински стимули

Разбиването на модела на миграция – от селото към града, от малкия към големия град и от големия град към чужбина – показва, че немалко българи имат желание да се върнат в България или да заживеят на село. Нуждаят се обаче от истински стимули, а не от кухи политически декларации за родния край и за нуждата да се раждат повече деца. Такъв стимул, макар и негативен, е коронакризата. Тя обаче ще отшуми, а проблемите ще си останат. И ако няма стратегия и целенасочена политика процесът ще продължи – от селото към града и от града към чужбина, докато все повече села изчезват, а населението ще намалява и застарява.

Георги А. Ангелов, “Дойче веле”

Подобни статии

ДНСК спира строителството на „Златен век“

От компанията се заканиха да заведат дело срещу държавата в Страсбург...

Още в катергорията

ДНСК спира строителството на „Златен век“

От компанията се заканиха да заведат дело срещу държавата...

Разрешиха болничните свиждания

От 22 юни се разрешават свижданията при пациенти с болничен...

Евростат: Потреблението в България е под средното в ЕС

Фактическото индивидуално потребление (ФИП) измерва материалното благосъстояние на домакинствата. През...