„Завесата пада.”

На 15 май 1925 г. Гео Милев поема последната си глътка въздух. Оставя ни творчеството си, за мнозина непознато, извън ученото в училище. Затова ви предлагаме ескизи от неговите „Грозни прози”

ДРАМА

Господин Арк се качва по непозната стълба. Той знае 3 ч. сл. пл.; госпожа Барк; дом №17; но кой етаж?

Непознат господин слиза отгоре по стълбата: господин Барк.

Господин Арк: Извинете – моля ви се, – тук ли живее семейство Барк?

Господин Барк (не отговаря) изважда револвер и застрелва господин Арк.

Господин Арк се търкулва надолу по стълбата – до първото стъпало – и изчезва.

Господин Барк остава неподвижен горе на стълбата и гледа с недоумение димящото дуло на револвера.

Странно.

Пълно спокойствие в цялата къща. Никое разтревожено лице не се показва от съседните врати на етажите. Никой не идва отвън.

Минават пет минути. Никаква полиция на мястото на убийството.

Господин Барк слиза надолу по стълбата. Никакъв труп.

Вън улицата гърми без смущение своя равномерен шум от кола, автомобили, трамваи и викове на продавачи.

Завесата пада.

Господин Арк влюбено целува ръцете на усмихнатата госпожа Барк.

* * *

ВЯРА

Обезверени, отчаяни, покрусени, грешни, печални, безпомощни, жалки, разядени, изстинали, загиващи, умиращи.

– Европа –

един образ остава пред вас: вяра и надежда: големият загрубял мъж с каскет и синя блуза.

(Кога ще му дадете любов.)

Гладни, безработни, алчни, ламтящи, печелещи, губещи, обезхлебени, обезпаричени, голи, покъсани.

– Европа –

един образ остава пред вас: вяра и надежда: суровият човек с житния сърп в ръка.

(Кога ще му дадете любов)

Зад черните комини на затихналите вечерни фабрики се изрязва сребърният сърп на новолунието.

© Гео Милев, „Грозни прози”

Източник: AFISH.BG

Подобни статии

Еньовден е! Празникът на лечебните билки

На 24 юни православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител...

Още в катергорията

Еньовден е! Празникът на лечебните билки

На 24 юни православният свят празнува рождението на Свети Йоан...

Кирил Варийски, или животът, макар и кратък…

21 юни 1996 г. беше тъжен за българския театър...