Как Радев тихомълком цепи БСП и как само електоратът на червените не вижда този факт

Радев е всеотдаен защитник на концепцията „Три морета“, която пък по философия е една от най-антируските инициативи в Европа днес

Публичният морален образ на президента Румен Радев вече 4 години респектира голяма част от българите. Този образ събира одобрение и от ляво, и от дясно, особено в контраст с ГЕРБ и Бойко Борисов, при които думичката „морал“ концептуално не съществува.

Внимателен анализ на изминалите 4 години начело с Радев в президентството, обаче, показва, че има нещо гнило на „Дондуков“ 2. За случайно забравилите тук е моментът да припомним, че пилотът Радев стана президентът Радев именно единствено благодарение на широката подкрепа на Социалистическата партия и в частност – на лидера й Корнелия Нинова.

Още след встъпването си като държавен глава, Румен Радев започна да дава сигнали, че търси постепенна, но крайна еманципация от хората и партията, които го поставиха на една от най-високите длъжности в държавата. С времето, а и особено през последната една година, този факт стана видим за почти всички наблюдатели, с изключение единствено  на твърдите привърженици на БСП. Те и до днес убедено вярват, че Радев е техният президент, че той е ляв човек и русофил, че той е страстно загрижен за бъдещето и просперитета на левите хора в България.

Да, ама не! Истината е съвсем друга, като, за съжаление, за някои тя ще стане видима с просто око едва когато вече е късно. Или поне, когато е късно за БСП.

„Истината“ всъщност е многопланова, а президентът Радев умело жонглира с нея пред очите на хората, които го избраха за президент. Защото фактите са красноречиви сами по себе си.

На първо място Радев не е русофил, както мнозина си мислят. Тук трябва да отбележим, че проправителствените медии вършат огромна услуга на Румен Радев, като постоянно го заклеймяват за „човек на Москва“, за „защитник на славянството“, за „руски генерал“.

Нищо от въпросните твърдения обаче не е истина. Радев е всеотдаен защитник на концепцията „Три морета“, която пък по философия е една от най-антируските инициативи в Европа днес.

Второ, няма руски генерал, завършил висше военно американско училище. Или дори да има такъв, нашите американски партньори никога нямаше да позволят той да стане президент.

Трето, любовните заигравки и евтини флиртове между Румен Радев и десните у нас вече са напълно прозрачни и само човек, който ползва бинокъла наобратно, така както го ползваше доскорошният ни министър на отбраната Красимир Каракачанов, може да бъде сляп за този факт.

Нещо повече, кристално ясно е, че на последните парламентарни избори, както и на тези, които предстоят през юли, Радев откровено симпатизира и защитава всички политически формации с изключение на БСП и на ГЕРБ, разбира се.

Далеч обаче не така стоят нещата с другата системна партия ДПС, към която в последно време Румен Радев тихомълком направи серия от реверанси, може би разчитайки, че с тях ще умилостиви партията на Ахмед Доган и съответно – ще получи подкрепата на нейните привърженици на задаващите се наесен президентски избори.

В същото време вече е кристално ясно, че в политиката Румен Радев разпознава като „свои хора“ аморфната маса от избиратели, подвизаващи се днес под името „Има такъв народ“. Нещо повече – според хора от близкия кръг на президента, Радев не крие тази своя симпатия, а дори разказвал, че на последните парламентарни избори не бил гласувал за БСП, а за партията на Слави Трифонов.

„Няма лошо!“, ще каже някой политически анализатор. Може и да е така, но пък подобни действия със сигурност излизат извън моралните граници, в които се очакваше, а и трябваше да се движи Румен Радев. Защото няма как да претендираш за морал, при положение, че от четири години ти не си спрял с провокациите спрямо тези, които те избраха за президент.

Нещо повече: вече е абсолютно ясно, че с опита за вкарване в бъдещото служебно правителство на лица от вътрешната опозиция на БСП, всъщност Радев се опитва да забие последния пирон в ковчега на разядената от интриги и скандали социалистическа партия. Интриги и скандали, зад които прозира дългият пръст на държавния глава.

Защото как бихте нарекли вкарването на Весела Лечева, Желю Бойчев и Деница Златева в бъдещото служебно правителство на Радев?!

За обективния наблюдател е абсолютно ясно, че с това си действие президентът всъщност забива нож в гърба на БСП и лидера Корнелия Нинова, тъй като за предстоящото фиаско на служебния кабинет отново негативите ще паднат върху БСП, а пък президентът ще може да се измъкне от създадената от него ситуация с думите „Аз дадох шанс на онези, които ме избраха“.

Реално обаче, едно подобно твърдение би било крайно лицемерно и напълно невярно. Вкарвайки хора от вътрешната опозиция на БСП в служебното правителство, Радев напълно осъзнато доубива и увеличава разделението в Социалистическата партия точно преди новите парламентарни избори.

Едва ли някой има съмнение, че през следващите два месеца ние ще станем свидетели на куп скандали, интриги и провали на поредния служебен кабинет на Радев, а в крайна сметка като основен виновник за неговия провал ще бъде посочена именно Столетницата.

Време е за проглеждане. Радев не е и никога не е бил президент на БСП. Радев е един неопитен в политиката мъж, който се бори за власт и всячески бленува за втори мандат. И това не е гледната точка, от която идват атаките към Радев от страна на ГЕРБ. Там „играта“ е друга и в някакъв смисъл дори логична. На фона на Борисов и ГЕРБ Радев би могъл да изглежда като морален и загрижен за всички български граждани политик. От гледна точка на БСП, обаче, неспиращите предателства и интриги на Румен Радев към социалистическата партия го карат да изглежда единствено като поредния властолюбив предател.

В този ред на мисли, пред БСП стои огромно предизвикателство, а то е да успее да постави точните и ясни граници между себе си и действията на президента Румен Радев и да убеди своя електорат, че Радев е мимикрия, но не и истина. Време е симпатизантите на БСП да излязат от паралелната реалност на това какво искат и на това какво действително имат. Именно от това действие ще зависят и резултатите на предстоящите парламентарни избори, и резултатите от последващите президентски избори, и бъдещето на БСП като партия, и нормалното развитие на България като суверенна държава.

автор: Надежда Михайлова Кирякова

Източник: BIG5

 

Подобни статии

Д-р Димитър Петров: През октомври МС отхвърли идеята на Кацаров за педиатрия в „Лозенец“

Сега служебният министър се опитва да направи същото, но еднолично, обясни...

Още в катергорията