Джеръм. К. Джеръм: Любовта е като шарката – всички трябва да я изкараме

Още от размислите на английският писател, който напуска нашия свят на 14 юни през 1927 година

Джеръм Клапка Джеръм е роден на 2 май през 1859 година. Английският писател е известен главно хумористичните си книги „Трима души на една лодка“ (1889) и „Трима на бумел“ (1900), но всъщност е автор на 24 книги, главно сборници с разкази, често организирани в цикъл и без отделни заглавия помежду им. Би могло да изглежда донякъде странно, че човек с особено трудно детство като него има толкова добро, искрящо чувство за хумор. В отношение животът му много напомня този на Чарлс Дикенс. Понеже останал сирак на 13 години, Джеръм е трябвало да започне да се издържа сам и постъпил на работа като момче за всичко в лондонските железници, където работил 4 години, после си пробвал късмета като артист в една група комедианти – без особен успех, – с която изкарал още три години, после се изхранвал като журналист на свободна практика, учителствал,  работил като чиновник в счетоводна къща.

През 1885 г. публикува първата си книга „На сцената и извън нея“. Следват я „Празни мисли на един празен човек“ (1886) и „Трима души на една лодка“, която се превръща в голям търговски успех с над милион продадени копия през следващите 20 години и му позволява да стане професионален писател. Майстор на иронията, той по вдъхновяващ начин поднася на читателите своите истини за живота.

Писателят умира на 14 юни през 1927 година.

Припомняме си мъдростите на Джеръм К. Джеръм в избрани негови цитати:

„Болшинството от нас приличат на петел, който си въобразява, че слънцето изгрява всяка сутрин само за да го чуят как пее.“

„Когато яркият пламък на любовта престане да трепти, започва весело да гори огънчето на привързаността. Лесно се поддържа ден за ден и още повече се усилва, когато приближава студената смърт.“

Паметта прилича на населен с нечиста сила дом, от стените на който постоянно се разнася ехото на невидими стъпки, в счупените прозорци се мяркат сенките на починалите, а заедно с тях и тъжните призраци на бившето ни „Аз“.“

„Най-добрата политика е винаги да казваш с истината, освен ако не си изключително добър лъжец.“

„Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.“

„Любовта е като шарката – всички трябва да я изкараме.“

„Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.“

„Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Лентяйството, подобно на целувката, за да е сладко, трябва да е откраднато.“

„Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.“

„Природата си има своя монетна система и иска да ѝ се плаща според нейните закони. В нейния магазин си длъжен да плащаш сам. Средствата, спечелени без труд, наследеното състояние, сполуката тук не вървят.“

„Една моя теория – погрешна може би, както се мъчат да ме убедят, – че прекалено много внимаваме къде стъпваме, докато следваме нашия жизнен път. Вечно гледаме надолу към земята. Може би по този начин наистина си спестяваме едно-две спъвания в някой камък или храст, но в същото време пропускаме да видим синевата на небето, красотата и величието на планините. И тези книги, дето ги пишат разни умни хора и с тях искат да ни внушат, че да успееш в живота, означавало да си съсипеш младостта, да пропилееш най-хубавите си години в гонене на печалби, за да си осигуриш, когато си вече на осемдесет, една весела старост, ужасно ме отегчават.“

„Ние сме така погълнати от грижата да не убием, да не откраднем, да не пожелаем жената на ближния си, че не ни остава време да бъдем просто справедливи един към друг за краткото време, през което живеем заедно на този свят. Толкова ли сме сигурни, че съществуващият списък на добродетелите и пороците е пълен и единствено правилен? Защо трябва да считаме добрия и безкористен човек за злодей само затова, че не винаги успявал да потисне природните си инстинкти? А човекът с кораво сърце и дребна душа, лишен от великодушни мисли и неспособен за великодушни дела, да обявяваме за светец, защото у него тези инстинкти липсвали?“

„Не сме ли забравили вече истинското значение на думата добродетел? Някога тя е била символ на доброто начало, заложено у човека, дори ако редом с него са съществували и пороци, като плевели сред пшеницата. Ние премахнахме добродетелта и я заменихме с добродетелчици. Нашият днешен идеал не е героят – той има много недостатъци, – а безупречният прислужник, не човекът, създаващ добро, а оня, който не е уличен в нито една лоша постъпка. Ако изхождаме от тази нова теория, трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят. Тя винаги си седи у дома и винаги е трезва. Тя не е шумна и не създава грижи на полицията. И доколкото знам, не е нарушила нито една от десетте заповеди. Никога и на нищо не се е наслаждавала и никога през целия си живот не е създала на другите дори мимолетна радост.“

Димитър Янков, AFISH.BG

Подобни статии

Почина легендарният басист на рок групата ZZ Top Дъсти Хил

Не се посочва причината за смъртта му. Хил е част от...

Още в катергорията

Почина легендарният басист на рок групата ZZ Top Дъсти Хил

Не се посочва причината за смъртта му. Хил е...

„Дисни“ и „Нетфликс“ имат интерес да снимат у нас

Очаква се Министерството на културата да даде в най-скоро...

Орденът на тамплиерите с дарение за къщата-музей на Ваня Петкова

Румен Ралчев, Велик Приор на Ордена на тамплиерите направи...