Петър Витанов: БСП се държи най-рационално и няма да се поддава на хрумванията и въжделенията на други политически субекти

Не е безпрецедентно това, което се случва в България, от гледна точка на политически кризи. Припомням – Белгия беше без правителство година и половина, казва Петър Витанов, ръководител на делегацията на БСП в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и член на Националния съвет на партията, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 На фона на поредните скандали в парламента, гарнирани с междудепутатски освирквания, крясъци, обиди и почти стигане до бой, след заседание на Националния съвет, лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че връща нереализиран третия мандат. Така на 7-ми, във вторник, ще се сложи точката на мъчителната за гледане и още по-неприятна за слушане парламентарна рулетка, която с многосюжетната си безсмисленост по различни варианти, предложения и отношения свали маските на политическото присъствие и постави сериозни въпроси за размисъл пред избирателите. Нарисува обаче и такава картина за България, която мнозина от нас и в най-мрачните си представи не са виждали. Любопитно е и как в европейските институции възприемат ставащото у нас. Този въпрос снощи разисквахме с евродепутата Андрей Ковачев. Сега по него ще говорим и с ръководителя на делегацията на БСП в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и член на Националния съвет на партията Петър Витанов.

– Силно впечатляващ мрачен анализ направихте.

 Такава е картината. Само в четвъртък да бяхте гледали пленарното заседание, е достатъчно. И за съжаление, то не е изключение, а всекидневие.

– Гледах, то даже евфемистична е мрачната естетика.

 Да, да, така е, така е. Г-н Витанов, да започнем обаче с Националния съвет на БСП. Вие сте единодушни за връщането на мандата, с отделни малки изключения. Какво обаче си казахте, какво ще правите оттук нататък?

– Е, единодушни дотолкова, доколкото винаги в БСП се чуват различни мнения. Но в крайна сметка, мандатът се получи, за да може да бъде съставено правителство. След като тези усилия на БСП не сполучиха, решението е логичното. И тук отварям една скоба – БСП сякаш се държа най-рационално.

 Това го признават всички.

– Да. Това го казват, това е мнението на независимите експерти. И след като, въпреки бих казал конструктивното си поведение, БСП не съумя да обедини партиите, които се титулуват такива на протест или на промяна, най-естественото нещо, което може да направи, е да върне мандата. Защо не го връща веднага? Пак поради същата причина – защото все пак демонстрира отговорност, тъй като актуализацията на бюджета е изключително важна, предвид задаващата се икономическа, социална, здравна криза. Така че смятам, че отговорността на партиите е да положат поне още едно усилие. Видях, че сутринта поне това са успели да приемат и в крайна сметка да актуализират бюджета, така че хората на първа линия, които ще посрещнат Ковид кризата, да получат своите средства, или тези, които са най-ощетени от ситуацията в България, като българските пенсионери например, да могат да разчитат на по-високи доходи, така че да живеят малко по-достойно.

 Г-н Витанов, защо обаче някои партии и ваши опоненти смятат, че БСП играе някакви игрички с президента за този удължаван мандат и най-вече за приемането на бюджета, в който има 1 милиард, предвиден за някакви други разходи, а именно за тези разходи се твърди, че ще бъдат насочени към президентската кампания?

– Виждането на отделните партии не бих искал да коментирам. Някои политически партии ни упрекват в близост с президента, други пък ни упрекват в това, че – видите ли – сме във война с президентската институция. В крайна сметка, БСП е партия на 130 години и в момента наистина демонстрира отговорно поведение, и няма да става заложник на хрумките на бих казал партии еднодневки или такива, чиито политически хоризонт е силно ограничен. В крайна сметка, когато се касае за бюджета, нашата партия е направила своите обосновани предложения, защото, може би за разлика от другите, ние сме провели редица експертни разговори с представители на НОИ, на НАП и на други институции, така че приходната и разходната част, това, което се очаква, да може да съответства на амбициите на БСП. И в крайна сметка ние сме предложили наши изменения във връзка с актуализацията на бюджета, предложена от служебното правителство. И повтарям, не ми се иска да се съобразявам или да коментирам, или да правя анализ на различните виждания на политическите партии, просто защото те са, бих казал, непоследователни. Ето, вие виждате, специално по отношение на БСП – веднъж сме партия на статуквото; тогава, когато имат нужда от подкрепата на БСП, ставаме партия на промяната. После ни канят за срещи, после не идват на срещи; после едни ни карат да връщаме мандата, други пък искат да го задържим още. В крайна сметка, пак повтарям, няма да се поддаваме на хрумванията и въжделенията на други политически субекти.

– А вие с какво си обяснявате, че БСП е търсена, когато трябва да подкрепи, и нежелана, когато трябва да я подкрепят?

– Обяснявам си го с конюнктурата, да ви кажа честно, защото когато сме в предизборна обстановка, всеки се опитва да се разграничи от системните партии и да предложи алтернатива. Тогава, когато има възможност за подобна алтернатива обаче, точно тези партии показват неспособност да предложат решение и в крайна сметка пак опират до БСП – било заради нуждата, математическа, от сбора на техните гласове, било заради необходимостта от по-висока експертиза, каквато все пак, заради богатата си история, ако щете, и управленска, и политическа, ние все пак притежаваме. Така че е въпрос на конюнктура и на ситуация. Когато имат нужда от гласове и от експертиза, се обръщат към партията. Когато се правят предизборни кампании и коментари – да, очевидно се опитват не само да се разграничат, веднъж, и второ, да флиртуват, бих казал, с традиционния електорат.

 Как в европейските институции възприемат ставащото в България? Когато вашите колеги в Брюксел ви питат, вие какво им обяснявате? Вие как виждате тази ситуация?

Петър Витанов: Не е безпрецедентно това, което се случва в България, от гледна точка на политически кризи. Припомням – Белгия беше без правителство година и половина. Да, Белгия има достатъчно институционални механизми и достатъчно висок стандарт да продължи да кара по този начин години наред, нещо, което може би не е съвсем характерно за България. В политическата криза няма нищо чак толкова притеснително, но имаше ситуации, които буквално изправиха косите на моите колеги от Европейския парламент. И давам веднага пример – случаят с полицейското насилие. В момент, когато България се бори, а и не само България – и Европейският съюз, да видите подобни кадри, които са характерни за страни от третия свят или за провалени държави като Сомалия, Свазиленд и други подобни, а не за страна-членка на Европейския съюз, това меко казано буди изумление, недоумение, гняв и ярост у нашите европейски колеги. Защото вижте, върховенството на закона е издигнато в култ в Европейския съюз. Правосъдието, правосъдните реформи, справедливостта – това са ценности, които не са само на книга за Европейския съюз, и нещата, които се случват в България, са абсолютно неприемливи. Това беше и причината, между другото, вчера да задам и въпрос на Комисията точно по този повод – по повод Годишния доклад за върховенството на закона, тъй като аз съм меко казано неудовлетворен от констатациите, които се правят за България, защото веднъж се констатира, че българските граждани изпитват много силно недоверие към институциите и ако щете към правосъдната система в частност, от друга страна се казва, че това не представлява чак такъв проблем за европейските институции и за Европейския съюз. Няма как и двете да са верни твърдения по едно и също време, просто няма как. Затова аз отправих един въпрос към Комисията, в който настоях за отговор на това дали в крайна сметка се предвижда някаква методология, така че освен статистиките, които се посочват в тези доклади, в крайна сметка да се посочат и някакви специфични мерки и препоръки за съответните държави, така че да се подобри равнището на демократичност, на справедливост, на независимост на съдебната система.

 Оптимист ли сте, че ако се посочат такива методологии, нещо ще се промени? Ние имахме повече от 12 години мониторинг и постоянно ни даваха препоръки. Както виждаме, някои от препоръките се изпълниха, други се имитираха.

– Проблемът с така нареченият механизъм, който продължи 13-14 години – CVM, Механизмът за сътрудничество и оценка, в крайна сметка той се политизира. Той доста отдавна загуби своя обективен характер. И тъй като беше приоритет на Европейската комисия, а Европейската комисия е политически орган, тя имаше абсолютно двояко отношение към България и Румъния. Тогава, когато България беше управлявана от леви правителства, CVM-те и доминираната от дясно Комисия беше силно критична. Тогава, когато България се управляваше от десни правителства, оценките за механизма бяха положителни. И точно обратното в Румъния. Стигнахме до парадокса, че когато всички ние в България знаем какво е равнището на съдебната система в България, нуждата от реформи, да ни казват, че всичко е наред, а в една Румъния, която направи своите реформи, да казват, че има съществен регрес по отношение на независимостта на съдебната система. Е, няма кой обективно погледнал гражданин да вярва на това. Затова ние настояхме за един по-обективен, бих казал, и всеобхватен механизъм, който да не е дискриминационен и да обхваща само две държави, а всички страни-членки. И това беше една от причините да бъде приет този нов механизъм с Годишните доклади за върховенството на закона, които обхващат всички страни-членки. Но там, освен чистата статистика, която ние може да видим и в печатните издания на редица брюкселски вестници, трябва според мен да се съдържат и необходимите препоръки, които да бъдат строго специфични – дълбокият анализ, който трябва да бъде направен за всяка една страна-членка, посочените недостатъци и мерки за тяхното решение. В това виждам аз смисъл от подобни доклади. Иначе да си говорим колко процента имат недоверие или имат доверие към съдебната система – извинявайте, ама това няма смисъл.

 Дяволът е в детайлите, гласи френската поговорка. Брюксел в голямата си част е френскоговорящ град, би трябвало да си чете фолклора, поне. Но друго искам да ви попитам – как случващото се в България от 11 юни насам до сега ще повлияе върху предсрочните парламентарни и президентски избори?

– Според мен голяма част от българското общество се измори да ходи на избори. И от тази гледна точка не очаквам голяма активност. Т.е. мнозинството български граждани разчитаха, че може да има и трябва да има едно правителство, правителство, различно от правителството на ГЕРБ, което управлява по различен, по по-демократичен начин. Добре де, но надеждите, които бяха възложени точно на тези партии на протеста, очевидно не бяха оправдани. Очаквам, честно да ви кажа, моят анализ е, че ще има спад в подкрепата за тези партии, тъй като те доказаха, че не могат да представляват алтернатива. Остана очакването за създаване на нещо още по-ново. Виждам тук, че имат амбиции някои представители на служебния кабинет за самостоятелни политически проекти. Смятам, че подобни могат да намерят също своя подкрепа, което в известна степен, предвид малко по-десния им профил, могат да намерят и да предизвикат трусове пък в дясното политическо пространство и преразпределение на подкрепата. Така че очаквам, ако няма нови политически субекти, доста по-ниска избирателна активност и проблем с легитимността при следващото Народно събрание. Ако пък има нови политически субекти, очаквам пренареждане на политическата карта. Колкото до президентските избори, аз смятам, че все пак Румен Радев се обособи като алтернатива на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов и очаквам той да бъде избран с лекота.

 Г-н Витанов, обаче новият проект, за който най-усилено се говори, за чиито лица се сочат двама от служебните министри – господата Петков и Василев, е смятан, че ще се осъществи под егидата на президента Румен Радев и освен от дясното пространство, напълно логично и допустимо и се допуска, че той ще къса гласове и от лявото пространство. И тук вие ми подсказахте въпроса още в началото на вашите отговори – БСП във война ли е с г-н Радев или е в по-близки отношения с него?

– Ако анализираме възможностите за двамата служебни министри – доколкото знам, единият е съучредител на „Да, България!“ и член на ръководството, или поне в началото е бил, което говори по-скоро за обособен десен вот. Самите те са десни икономисти и те се възприемат като такива. Така че аз по-скоро очаквам те да не бъдат в един общ проект, ако има такъв, разбира се, с президента, просто защото като профил те са много по-различни. По-скоро очаквам или да се влеят в редиците на „Демократична България“, или да обособят свой собствен политически проект. И в този ред на мисли аз не смятам, че те биха представлявали опасност за левия избирател в България. Разбира се, това е най-общо казано. Колкото до потенциален проект на президента, аз мисля, че такъв трудно би могъл да има, защото Българската конституция го забранява – действащ президент няма как да има. Но приближени на президента, разбира се, като пълноправни български граждани имат право да сформират политически партии. Предстои да видим. БСП никога не е била във война с президентската институция, колкото и да се опитваше да се сложи клин между нашата партия и „Дондуков“ 2. По-скоро или поне аз това, което наблюдавам, е по-скоро задълбочено сътрудничество. Няма какво да крием и не бива и да забравяме – БСП беше партията, която издигна Румен Радев и която в крайна сметка го популяризира пред политическия елит и живот на страната, която даде тласък на неговото кариерно и политическо развитие. И БСП не се срамува от този факт.

 Има ли обаче въпрос, по който политическите партии в България могат и трябва да постигнат консенсус, колкото и сложно да им се струва?

– Би следвало да има такива въпроси. Би следвало да има от краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер. Вие виждате, че всички държави имат своите приоритети. Без значение кои политически партии дойдат на власт, те следват своя национален интерес в дългосрочен план. Мисля, че България е единствената държава, в която нещо подобно не се наблюдава. Но ако излезем от абстрактното говорене, българските политически партии трябва да се обединят около важните въпроси, които в крайна сметка ще подобрят качеството на живот на българските граждани и ще дадат възможност за функциониране на държавата. Какви са тези въпроси? На първо време това е актуализацията на бюджета. Ако политическото его надделява – а то виждам, че надделява – и да се говори за сформиране на макар и кратковременно редовно правителство е илюзорно, то поне актуализацията на бюджета, от която, както казах, ще се възползват най-уязвимите слоеве от българското общество и тези, които са на първа линия и ще трябва да поемат кризата, а именно бизнес, здравни работници и пенсионери – това са нещата, които могат да обединят политиците от целия политически спектър, без значение леви или десни. Така че аз също призовавам за отговорност и за преглъщане на личното нарцистично его, и за работа в името на тези въпроси. И разбира се, според мен нещо, което трябва да обедини политическите партии, е по-решителните мерки, свързани с Ковид и с ваксинацията. Защото заради такива политически боричкания, от страх някой да не загуби част от своя рейтинг сред антиваксърското население, което за съжаление в България е огромно, забравяме да бъдем отговорни, когато става дума за ваксинация, и забравяме да призоваваме хората да се ваксинират. И забравяме не само да призоваваме, а и да предприемаме мерки. И тук критиките ми са както към ГЕРБ, които допуснаха България да е на опашката, но също и към служебното правителство, което въобще не предприе сериозни мерки за наваксване на изоставането, а нещо повече – задълбочи го.

 Улавям критика към служебното правителство.

Петър Витанов: По отношение на политиката спрямо ваксинацията – категорично, без никакво съмнение. Извинявайте, ама гледайте статистиката в Европа – ами ние сме три пъти и половина по-слабо защитени от коронавируса от средноевропейските държави, от средния показател за Европа. Тук въобще не говорим за една Малта, която е ваксинирала 80% от населението с две дози, или една Белгия, която е направила 70%. Тук дори и втората най-изостанала държава – Румъния, има 35% ваксинирано население с две дози. Ние сме на 20%. Редица държави избраха или метода силово да го наложат, посредством задължение – било то на здравни работници, било то на хора, свързани с образованието, било то на държавни служители, или избраха стимулацията, насърчаването и поощрението, като даваха ваучери, кебапчета, кюфтета и какво ли още не. Ние не направихме нищо. Даже някакъв, който е професор от ИТН – ама какъв професор, не знам, Чорбанов – изумително беше това, което гледах от екрана на Народното събрание онзи ден. Ами те са определено с антиваксърски настроения. Аз смятам, че една уважаваща себе си партия, която се грижи за здравето на обществото и има претенциите да бъде отговорна, няма право, не може да си позволи такъв тип говорене.

Източник: Агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева

Подобни статии

Още в катергорията