Марио Гаврилов: Аз не гласувах за Лозан Панов. Съжалявам, ако съм подвел някого да гласува за него с участието ми в ИК

Панов направи нещо немислимо, разгони инициативния си комитет, не само отблъсна десни избиратели, ами прокуди хората, които бяха готови да му помогнат безкористно в името на каузата

Коментар на Марио Гаврилов, журналист и член на Инициативния комитет за издигането на кандидатурата на Лозан Панов:

„Скъпи приятели,

Като малък бях крайно палаво дете. Като си счупех главата, а това се случваше нерядко, се дразнех не толкова на собственото си неблагоразумие, а най-много на ядната забележка на някой от моите родители (лека им пръст, не им е било лесно с мен):

– Аз казвах ли ти на тебе, демек в смисъл – аз нали те предупреждавах.

Е, днес, всеки от вас, който е гласувал за Лозан Панов или ме е предупреждавал за някои негови особености, може да ми отправи тази реплика, без да се обидя или нервя. Чувствайте се поканени! Дължа следващите редове и на онези от вас, които ми звъняха по време на кампанията, изумени от неадекватните прояви и действия на кандидат-президента, за чието издигане си бях дал името.

Влязох в Инициативния комитет след покана от мой приятел, който не е член на Инициатива „Правосъдие за всеки“. Така или иначе съм се възхищавал на гражданската енергия на ИПВ, които бяха основният двигател. Възприех това си участие като кауза, като дължима подкрепа към фигура, която се е доказала в борбата със статуквото. Не познавах Панов лично, но „кой не е слушал за него“. Така че отговорих положително незабавно, което не е характерно за мен.

Действителността се оказа не просто различна, а противоположна на легендата, която бях изградил в представите си. Панов направи нещо немислимо, разгони инициативния си комитет, не само отблъсна десни избиратели, ами прокуди хората, които бяха готови да му помогнат безкористно, в името на каузата. Излъчваше противоречиви сигнали, като се самоопровергаваше, по едно време имах усещането, че ще се разграничи сам от себе си.

Как се стигна до тук? При събирането на инициативния комитет се огледах и видях около себе си много успели, готини, способни хора, и най-вече – независими. Почувствах се добре!

Първият шок дойде, след като научихме крайно неадeкватния избор на ПР. Това предизвика много дискусии и дълбоко смущение в инициативния комитет, но пратеника ни за изясняване на ситуацията получи недвусмисления отговор – избор на кандидата и не подлежи на коментар. ОК, решил е да си нанася щети, негова си работа. Продължихме със събиране на подписи в дъжд и студ, за да осигурим регистрацията.

Следващият шок беше качеството на встъпителния клип. Видяхме го след излъчването. Имах чувството, че се връщам някъде в зората на употребата на движеща се картина. Вече няма техникуми, ама ако имаше, да кажем шивашки, ако хванете две случайни ученички от такъв техникум без никакъв опит, щяха да изкарат по-приличен продукт. При положение, че в инициативния комитет имаше доста хора, които поназнайват нещичко от тия неща. Най-малкото щяхме да дадем някой елементарен съвет за плана, от който не бива да бъде заснет.

Бяхме шашардисани, когато разбрахме в един почивен ден, че подкрепеният от нас кандидат открива кампанията си. Въобще нямахме представа. Нямаше звук, ама карай, идеята е важна.

Тоталното разочарование дойде, след като получихме посланието, че помощ, акъл и идеи можем да даваме, само ако ни ги поискат. Ама те не ни ги искаха, така че по-добре да не ги даваме. Преустановихме всякакви опити за сегментиране на аудитории, дефиниране на послания, структуриране и планиране на кампания и т.н.

Няма да ви занимавам с повече подробности, защото са доста пикантни. Лично аз останах с усещането, че се гледа на нас като на прислужващ персонал, който няма право на мнение, а на едничкото поведение – да се кланя на обожествената персона, да го почита и да му служи, ако той го удостои с внимание. Просто нямаше как да се впиша в тази постановка и още първите дни на кампанията си събрах дърмите и се изнесох.

Нямам никакво лично участие във формирането на послания, поведение, медийни участия или каквато и да е публична проява на Панов. За качеството на ПР-ската и предизборна кампания въобще не ми се мисли, тя беше трагикомична, под читалищно-аматьорско ниво. Няма как да е иначе, след като се определяха от жена ти и от на адвоката на жена ти жена му.

Аз самият не гласувах за Лозан Панов. Когато видях, вече като абсолютно страничен наблюдател, как нападна коалицията, която официално го подкрепи, загубих всякакво уважение. Не защото не беше прав, а защото не му беше времето. Ако беше публикувал тези неща в деня след изборите, щеше да получи уважение и признание. Аз самият много имах какво да съобщя за неговото поведение, но го оставих за след изборите, за да не вредя на кампанията на Панов. Мъжкарско щеше да е да отхвърли политическата подкрепа незабавно, след като я получи, а не след време. Така е честно!

Жалко, защото Панов имаше не лоши шансове да стигне до балотаж, каузата е прекрасна, инициативният комитет – мечта. Но няма как да имаш успешна кампания, като се капсулираш в най-близък роднинско-приятелски кръг и се лишиш по своя воля от експертна и организационна подкрепа.

Искрено съжалявам, ако съм подвел някого да гласува за Лозан Панов заради участието ми в инициативния комитет и подкрепата, която гласно заявих за него. Бях воден от най-добри намерения, но ви подведох. Поемам отговорността за вашия избор“.

Подобни статии

Костадинов: Петков е опасен за управлението на страната, превръща ни в пушечно месо

“Премиерът е заплаха за националната сигурност и моментално трябва да бъде...

Още в катергорията

Костадинов: Петков е опасен за управлението на страната, превръща ни в пушечно месо

“Премиерът е заплаха за националната сигурност и моментално трябва...

Байрактаров: Ситуацията загрубя! Кирил Петков ни вкарва във война с Русия

“Така се случва, когато управляващите на една суверенна държава...