„Вторични трусове“ в македонските медии след визитата на Петков

Очаквано, визитата се използва за вътрешнополитическите битки между СДСМ и управлявалите през дългия период на застой в двустранните отношение ВМРО-ДПМНЕ

Да се отрича наличието на македонско малцинство в България е равносилно на отричане на съществуването на македонци в самата Северна Македония, пише в коментарен материал в. „Нова Македония“. Темата придоби особена актуалност около посещението на премиера Кирил Петков в бившата югорепублика, предава бТВ.

Там той преповтори тезата, че признаването на българско малцинство в РСМ и гарантиране на неговите права е ключова стъпка по пътя към отпадане на ветото, което София наложи на европреговорите със Скопие. В същото време позицията на нашата страна е твърда – не може да се говори за македонско малцинство у нас.

Очаквано, визитата се използва за вътрешнополитическите битки между СДСМ и управлявалите през дългия период на застой в двустранните отношение ВМРО-ДПМНЕ.

Пребългаризация?

„Българската логика е – в България няма македонци, защото македонците в РСМ всъщност са „заблудени българи“, а македонската нация трябва да се „пребългаризира“. „Несъществуването” на отделна нация в дадена държава, според българската логика, я прави легитимна мишена за териториални претенции, още повече, че те са се издигнали до нивото на историко-национална измислица и фрустрация в България“, пише авторът от близкия до ВМРО-ДПМНЕ вестник Ясминка Павловска.

В същата посока пред телевизия „Телма“ се изказа и бившият вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, който беше министър в правителството на Зоран Заев, но не е свързан с конкретна партия. Той засегна темата с ОМО „Илинден“ и множеството дела на организацията срещу България заради отказаната ѝ регистрация.

„Европейските държави по свое желание стават част от Съвета на Европа и стават страна по Европейската конвенция за правата на човека, като така заедно гарантираме правата на хората. Има механизми, включително – съд, за контрол над тези държави и прилагането на съдебните решения се следи. Очевидно имаме европейска позиция по темата за малцинствата, не може да се иска от нашата страна да обяви, че няма македонско малцинство в България“, заяви Димитров.

Подкрепа от Германия

Друг свързан с опозицията македонски вестник – „Вечер“, цитира аналитичен материал на германски „Франкфурт Алгемайне Цайтунг“, който се занимава с отношенията между Скопие и София.

В препечатката се отбелязва, че каквито и амбиции да има българският премиер Кирил Петков, в собствената си държава той е изправен срещу „деструктивни сили“, от чието влияние не е ясно дали ще успее да излезе.

„БСП е традиционно на националистическа позиция спрямо Северна Македония, а сега е част от правителството. Българският президент Румен Радев, бивш военен пилот, обучаван в страните от Варшавския договор, е напълно под влиянието на социалистическата историография. Националистическите му изказвания по адрес на РСМ показват, че той никога няма да преодолее тези постсоциалистически възгледи. Той говори за националистически въпроси от XIX век“, пише „Вечер“, като цитира ФАЦ.

В същото време македонските медии цитират и изказване на депутата и бивш германски министър по европейските въпроси Михаел Рот след визитата на Кирил Петков. „Така, както Северна Македония признава българското малцинство в Северна Македония, България най-сетне трябва да приложи решението на ЕСПЧ да признае македонското малцинство в България. В ЕС нито една страна не бива да взима решения за езика и културата на друга страна“, написа в социалните мрежи социалистът.

Това „дълбоката държава“ ли е?

Македония продължава да бъде заложник на „дълбоката държава“, създадена от Сърбия през 1945 г. Тази „дълбока държава“, която е изключително просръбска, антиалбанска и антибългарска, има мощно присъствие в част от медиите, службите за сигурност, съдебната власт, университетите – и по-специално в Юридическия факултет в Скопие, Академията на науките, различни НПО, олигархията, в консервативната част на Социалдемократическия съюз, както и в много други по-малки партии. Това написа издателят на албаноезичния в. „Коха“ Арбен Раткоцери, цитиран от БГНЕС.

Според него именно просръбските елементи не позволяват разрешаването на спора с България и се съпротивляват по въпросите с правата на албанците в бившата югорепублика.

Македонският въпрос може да бъде решен веднъж завинаги само чрез признаването правата на българите в Македония и по този начин да се помогне на Северна Македония да тръгне по пътя на истинската демокрация, пишат до Конгреса на САЩ и от Македонската патриотична организация „Пирин“ в Чикаго – една от най-старите имигрантски структури в САЩ с едновековна история.

„На 15 януари 1992 г. България първа призна независимостта на тогавашната Република Македония. Властите в Скопие, за съжаление, продължават бившата югославска враждебна политика срещу българското културно-историческо наследство. Днес нереформираната Република Северна Македония може да се превърне в троянския кон на Русия в НАТО, като играе подобна роля в Европейския съюз. Ако цялата демократична общност не осъзнае тази заплаха, ще има огромен риск за бъдещето на стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа“, пишат от МПО „Пирин“.

Сдържан оптимизъм от властта

„Взаимно уважение, открит диалог и разширен кръг теми“ е видял по време на визитата на Петков в Скопие новият вицепремиер по европейските въпроси Боян Маричич.

Пред ТВ21 той подчерта, че целта на новия подход в разговорите с България е да включва повече теми, за да има по-широк кръг мерки за изграждане на доверието чрез конкретни стъпки, които ще имат значение за гражданите.

„Не бягаме от историческите въпроси, но с разширяването на набора от теми ще можем да подобрим атмосферата и да работим в атмосфера на взаимно доверие“, изтъкна Маричич.

„Отношенията между Северна Македония и България трябва да се изграждат на принципите на сътрудничество, преди всичко в икономиката, инфраструктурата, търговията и бизнес сътрудничеството,“ заявиха от партия СДСМ, цитирани от сайта “Локално“.

„Другата страна наложи набор от въпроси, които посягат на нашата идентичност и ние не трябва да допускаме това. Затова трябва да мерим три пъти, веднъж режем всяко предложение, което идва от когото и да било, дори от последното правителство в София,“ отбеляза пред ТВ24 президентът Стево Пендаровски.

Той коментира и личността на Кирил Петков: „Мисля, че той е нетрадиционен политик, с нестандартен речник, който не използва разпознаваема за някакви минали времена реторика. С една-две думи бих го описал като технократ и оптимист. Когато си тръгваше, му казах, че познавам само един човек в политиката, който е по-голям оптимист от него – Зоран Заев“.

А вестник „Вечер“ публикува обширен портрет на българския премиер след визитата.

Снимка: vlada.mk

Подобни статии

Двуцифрена инфлация и още по-скъпи храни и горива през април

Годишната инфлация за април достигна 14,4%, сочат данните от Националния статистически...

Още в катергорията

Двуцифрена инфлация и още по-скъпи храни и горива през април

Годишната инфлация за април достигна 14,4%, сочат данните от...

Превозвачи дават транспортния министър на прокурор

Лидерите на недоволните превозвачи, които се канят да протестират...

Кристалина Георгиева получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на УНСС

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) доцент д-р...