Коментар на Петър Волгин: Българските помощници на Скопие

Оказва се, че премиерът Кирил Петков все пак ще направи това, което умни хора го съветваха да не прави – ще отиде на крака при македонския си колега Димитър Ковачевски. Можем само да се надяваме, че там нашият министър-председател няма да „надгражда“, т.е. няма да прави компромиси с българската позиция, а ще се придържа стриктно към решенията, взети на последния КСНС при президента Румен Радев.

Петков отива в Скопие точно когато страната ни е обект на медийна дезинформация, идваща от т.нар „братска“ Република Северна Македония. Най-напред една македонска медия ни „осведоми“, че г-н Габриел Ескобар, който е заместник-помощник на държавния секретар на САЩ, е казал как нашите американски партньори работели с българското правителство по въпроси, свързани със „зачитането на правата на македонското малцинство у нас“.

Малко по-късно се оказа, че във въпросното интервю г-н Ескобар не е казвал нищо такова. Думите „македонско малцинство в България“ са произнесени от македонската журналистка, няма ги в отговора на американския дипломат. Защо е важна тази поредна лъжа по адрес на нашата страна, която идва от Скопие?

Македонско малцинство в България няма и съответно всеки, който настоява за някакви негови „права“, извършва тежко нарушение спрямо нашия правов ред. Фабрикуването на малцинства изобщо не е продиктувано от някакъв, изначално присъщ на техните създатели, хуманизъм. Идеята е чрез въпросните измислени малцинства да бъдат създавани размирици в съответната държава, а впоследствие тя да бъде и териториално осакатена.

Winbet – победата е на върха на пръстите! (18+)

Между другото, появи се и информация, че македонският президент Стево Пендаровски имал намерение да се срещне с представители на нерегистрираната у нас организация ОМО „Илинден“. По-късно беше съобщено, че заради Covid пандемията тази среща се отлагала. Само че, първо, както се казваше в онзи хубав виц, „лошото чувство остава“. И, второ, това, че срещата се отлага, съвсем не означава, че се отменя. Излиза, че едни антибългарски настроени сепаратисти, ако не днес, то утре ще бъдат приети на най-високо държавно ниво в Скопие. Подобно събитие няма как да бъде оценено по друг начин освен като груба провокация срещу страната ни.

Много ми е интересно какво мислят за всичко това онези българи, които постоянно обясняват как трябвало да  се съгласим с всички претенции на Скопие и да се откажем от твърдата си позиция. Македонският политически елит сега, когато е много далеч от ЕС, си позволява да се държи грубо с България, а я си представете как ще почнат да безобразничат тези хора, когато се приближат до Евросъюза.

Тогава ще ни заливат с такива определения, в сравнение с които настоящото „българи-татари“ и „българите са фашистки окупатори“, както пише в македонските учебници по история, ще изглежда като мил комплимент. Ето защо България не бива да позволява на Скопие да започва преговори в ЕС, докато тази държава не прекрати дискриминацията на българите там, както и обидното си отношение към страната ни.

Резултатите от проведения тази седмица КСНС при президента ни дават повод за оптимизъм в това отношение. Преди заседанието на Съвета имаше притеснения, че България може да отстъпи от твърдата си позиция по отношение на Република Северна Македония. Някои изказвания на премиера Петков и на негови приближени ни караха да мислим, че съвсем скоро ще се подчиним на външния натиск. Хубавото е, че решението на КСНС опроверга тези опасения.

Това решение всъщност беше  много силен удар върху цялата либерално-глобалистка мрежа в България. Става дума за структура, включваща доста на брой НПО, политически партии, медии, бизнесмени, инфлуенсъри. В последно време свръхзадачата на тези хора беше да направят всичко възможно България да се откаже от справедливите си искания по отношение на Скопие. Представители на тази либерално-глобалистка мрежа са и най-силните привърженици на македонския сепаратизъм в България. Защо правят това ли? Ами защото спонсорите и на сепаратистите, и на защитниците им са едни и същи.

В настоящата управляваща коалиция има две структури – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – които по същество са политическото крило на либерално-глобалисткия истаблишмент у нас. Силно се надявам, че останалите две партии в коалицията – БСП и „Има такъв народ“ – ще успеят да озаптяват антибългарските прояви на колегите си. Имам предвид далеч не само отношенията ни със Северна Македония.

Светът ври и кипи. Русия и САЩ се върнаха към реториката на Студената война, като напрежението между тях постоянно се покачва. В тази ситуация България трябва да действа изключително внимателно и да не проява излишни самоинициативи. Нямаме никакъв интерес от превръщането на страната ни в плацдарм за водене на военни действия. Хубаво е, че в правителството има разумни хора като министъра на отбраната Стефан Янев, който заяви, че няма необходимост от допълнително разполагане на натовски войски в България.

Надявам се, че и президентът не е привърженик на струпването на войски на наша територия. Румен Радев много правилно охлади ентусиазма на премиера и неговите съветници, които бързаха да се договорят със Скопие с цената на всичко. Дори и с цената на пренебрегването на българския национален интерес. Същата сдържаща роля трябва да има президентът и по отношение на онези, които много искат България да се окичи със званието „Русофоб номер едно“.

А няма по-глупаво нещо от това сами да си слагаме подобни етикети.

Източник: БНР

Подобни статии

Пяна, бате. Отново пяна покрива хоризонта небесен

Или по-накратко. Видимо е, че трябват промени. Ама откъде да ги...

Още в катергорията

Пяна, бате. Отново пяна покрива хоризонта небесен

Или по-накратко. Видимо е, че трябват промени. Ама откъде...

Емануил Йорданов: За едни прокуратурата е бухалка, за други – пухена възглавница

Сигналите срещу главния прокурор в Министерството на правосъдието са...