Потресът „Казвам се Атанас Атанасов – министър на културата“

Черни мисли напъплят всеки дори и най-неизкушен от културата и изкуството човек, който е имал нещастието да види и чуе първата пресконференция на министъра на културата Атанас Атанасов. Още от първия миг. Още от първото му изречение: „Казвам се Атанас Атанасов“

Много правилен подход – досега на български министър на култуната май не му се е налагало да се представя. Защото и физиономията, и името му говорят много за него. Но в случая с Атанас Атанасов – нито физиономията, нито името. Освен може би нахилената му за щяло и не щяло муцунка, която силно го родее с тика на разтеглената уста на патрона му Кирил Петков.

Следващия потрес настава от обявеното му образование – завършил колеж по актьорско майсторство в САЩ. Колеж! Нещо между средно и висше образование, което в българските реалии се нарича „техникум“, тъй като обучението в него е между 2 и 3 години. Макар че у нас дори в техникумите има между 4 и 5-годишно обучение.

България е имала и други актьори на най-високия пост в Министерството на културата. С висше обазование, с 5-годишно обучение, включително и любими преподаватели в Акаденията за театрално и филмово изкуство и с изключително сериозни изяви на сцената и екрана. И то какви актьори! Само един Стефан Данаилов стига. Студентите му го наричаха „Мастер“.

А тоя клетник Атанас Атанасов какъв да го наречеш. Особено след като го чуеш какви ги плещи. Той например „вярва в богатата българска култура“. Вярва, значи?! А какво е да не вярваш в богатата българска култура. Нямам представа, но той, щом вярва, значи знае и какво е да не вярва.

И обещава на направи така, че „да се гордеем с едно светло бъдеще на България на световната карта“.

Сладък, я прочети поне кратката история на България за домакини, за да разбереш откога държавата ни е на световната карта и кой друг е обещавал „светло бъдеще“, та да не дрънкаш брадати глупости и клишета. От сорта на това, че днес „ще отгледаме плодовете, които да оставим на следващите поколения“– прости ми , Господи!

Начо Папазов пасти да яде! Специално за Атанасов: министър на просветата и културата.

Е, вярно, до 1962 г. Но то кое в момента не е като тогава?

Истински прозрения са и обявените приоритети на въпросния „културен“ Атанасов: достъп до културата (Не стана ясно кой я е запрял някъде недостъпна); международен културен обмен (Човекът явно не следи и не зная, че обменът по тая линия направо кипи); опазване на културното наследство (Не думай! Направо е разтърсваща иновация за това ведомство).

Това нещо Атанасов обяви още, че „контесктът е леко мрачен“, поради което ще преодолява „упадъка да си човек на културата“. По тая линия на тоя министър доста работа му предстои, защото контекстът не е „леко мрачен“, а става направо черен, като се има предвид до какъв упадък се е сринала родната култура, щом е поверена в ръцете на такъв юнак.

Не ни остава нищо друго, освен да повярваме на думите му „ще продължаваме да се състояваме“, пък току-виж се научил да борави с глаголните форми.

Особено в компанията на зам.-министърката си Весела Кондакова, която явно е дялан камък. И с ГЕРБ е работила прекрасно в министерството, и на служебния Велислав Минеков е била заместничка, и въпреки че е завършила славянска филология в Пловдив, музикална асоциация е оглавявала, а сега подхваща сценичните изкуства, киното, училищата по изкуства, Фонда „13 веча България“, НДК и авторското право. Дай й сили, Господи! Е, можеш и да я свалиш на земята.

Но тя неминуемо ще се справи, защото дори на пръв поглед е типично олицетворение на една малко архаична представа за ИСТИНСКА представителна на изкуството и културата – хем е жена, хем не прилича съвсем на жена. По-бамбашка е.

А отговорите на въпросите на тази първа пресконференция на Атанас Атанасов направо заковаха последния пирон в капака на родната култура. И нещата станаха още по-страшни от заканата на другия заместник на Атанасов – Бойко Кадинов, който заяви: „Ще работим NOW“, преди да се усети и да каже „сега“. После заяви, че трябва да станем „ТРАНСПЕРЕНТНИ“, както и да бъдем „OPEN MIND“. Родна реч омайна, сладка, що звучиш навред край мен…

Между другото присъствието на Кадинов, както и мънкането на Атанасов в отговор на въпросите, само подчертаваше, че провинциалният читалищен благотворител може и да е подходящ за управляващите на „Просто Киро“ и баш Кокорчо по хасковска линия, но определено не е за това място.

Затова NOW със сигурност можем да кажам, че след целия този псевдокултурен водевил на ум ни идва само едно – безсмъртните думи на безсмъртния Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.

Страшно си е наистина.

Автор: Ива Николова, ПИК

Подобни статии

Двуцифрена инфлация и още по-скъпи храни и горива през април

Годишната инфлация за април достигна 14,4%, сочат данните от Националния статистически...

Още в катергорията

Двуцифрена инфлация и още по-скъпи храни и горива през април

Годишната инфлация за април достигна 14,4%, сочат данните от...

Превозвачи дават транспортния министър на прокурор

Лидерите на недоволните превозвачи, които се канят да протестират...

Кристалина Георгиева получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на УНСС

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) доцент д-р...