Предстои ли краят на пандемията и в България? Д-р Симидчиев пред ДВ.

Проблемът със зеления сертификат е, че той е повече политическо решение

ДВ: Доктор Симидчиев, доколко основателна е надеждата, че вирусът е отслабнал и краят на пандемията вече се вижда на хоризонта?

д-р Александър Симидчиев: Не бих казал, че имаме достатъчно данни, за да сме категорични за това. В различните държави има различни фактори. В някои страни правилата се спазват добре, което ограничава скоростта на разпространението, а в други ваксинационният статус е висок, което предпазва голяма част от населението. Но не може да обобщим какво би се случило в България, тъй като демографията и здравният ни статус са доста различни. Дори и в световен мащаб да има тенденция към спад, у нас е малко по-проблематично какво ще се случи.

ДВ: Заговори се за отменяне на зеления сертификат в България и за облекчаване на мерките. Това не би ли било малко преждевременно в страна с подобни ваксинационни нива?

д-р Александър Симидчиев: От медицинска гледна точка е точно така. Но проблемът със зеления сертификат е, че той е повече политическо решение. Научните публикации показват, че този тип мерки имат няколко компонента с различно въздействие върху пандемията. Един от тях е, че се стимулират хората да се ваксинират, т.е. сертификатът е средство за повишаване на нивото на ваксинацията. На второ място – той е механизъм за определяне на рисковите части сред обществото. И на трето – той облекчава интензивността на мерките, прилагани върху по-малко рисковите групи.

Той работи, включително и у нас, макар да не е правена формална оценка на неговото въздействие. Може обаче да се види как след въвеждането му броят на ваксинираните се увеличава, като тази тенденция за известно време се запазва. И в България имаме позитивния ефект, който беше наблюдаван в целия свят.

ДВ: Какъв е процентът на ваксинираните в страната в момента? И кой е най-достоверният актуален източник за тази информация?

д-р Александър Симидчиев: Малко под 30% са ваксинираните според последните данни. Единият източник е сайтът coronavirus.bg, а другият е covid19bg.github.io. И двата са с отворени данни, като Министерство на здравеопазването ги поддържа и носи отговорност за тяхната достоверност. Разбира се, не можем да сме 100% сигурни, че всеки един от ваксинационните записи е автентичен. Със сигурност има известен процент на неистинска информация. Не можем обаче да кажем какъв е той.

ДВ: Знае ли се кой от вариантите на вируса доминира в момента у нас и какъв сравнителен дял заемат останалите щамове?

д-р Александър Симидчиев: Правено е секвениране на известен брой проби, което показа, че двата щама – Делта и Омикрон – се състезават. Въпросът е дали на дневна база новият щам надвишава 50 процента. Но наскоро имахме над 11 000 инфектирани, което означава, че дори и Омикрон да е малко над 50 процента, колкото заразени с Делта имахме преди време – 5000-6000 души – толкова е техният брой и сега.

ДВ: Т.е. няма основание да смятаме, че вариантът Делта в България изчезва?

д-р Александър Симидчиев: Поне по последните данни за секвенирането, които видях – не. Нараства пропорцията на Омикрон наистина, но има и достатъчен процент от Делта, който циркулира.

ДВ: В момента страни като Дания, Холандия и Великобритания облекчават сериозно мерките. Какъв е рискът страната ни да се отдели през 2022 г. от подобна тенденция в останалата част на Европа заради недостатъчната ваксинация?

д-р Александър Симидчиев: Аз не виждам засега вариант, при който ваксинационният процент да се ускори драматично. Не се полагат особени усилия хората да бъдат захранвани с надеждна информация. Това, което виждаме в публичното пространство, е, че продължава относително спонтанно да се смесват истински новини с фалшиви, както и с откровена дезинформация. Това води до объркване на хората и нежелание да се предприемат здравни мерки.

За да може да се случи нещо смислено, трябва да имаме много добре направена информационна кампания. Прозорецът за подобно нещо беше преди няколко месеца. Сега подобно усилие би било по-малко ефикасно. Във Фейсбук видях едно интересно и вярно сравнение. Общественото мнение е като бетон – докато то е течно, може да се формира много, но веднъж след като се стегне, само много драматични подходи могат да го променят. Хората – и едната, и другата страна – вече са се окопали в собствените си тези и преобладаващо искат да говорят и доказват колко са прави, а не да се вслушват в останалите и разберат къде са проблемите. Това се отнася както за проваксърите, така и за онези, които се въздържат от имунизация.

ДВ: Наскоро се появи твърдение, че 2021 г. е била най-смъртоносната за България след 1918 г. – последната година на Първата световна война и първата на пандемията от испански грип. Може ли да се направи аналогия между това как се справя страната ни с коронавируса сега и как – с испанския грип тогава?

д-р Александър Симидчиев: Ако се направи подобна аналогия или сравнение, то няма да е в полза на последната година. Не за друго, ами защото между 1918 г. и 2021 г. има огромна промяна в разбиранията за медицина, биология, вирусология и епидемиология. Разполагаме с методи, които позволяват в рамките на годината на откриване на вируса да бъде създадена ваксина. Имаме и генетични проби, които да ни кажат какъв е вариантът. Инструментариумът ни за контролиране на пандемията е далеч по-добър и голям от онзи, с който сме разполагали преди век. Затова е и малко нередно да сравняваме абсолютния брой загинали. Можем обаче да сравняваме възможностите да въздействаме върху пандемичния процес.

Не знам дали е въпрос само на политическа воля или става въпрос за информационно объркване, което пречи на реализирането на медицински и научно обосновани мерки. Но тогава, когато е ставало въпрос за ваксиниране срещу полиомелит, туберкулоза и други огромни социално-здравни проблеми, нещата са се случвали доста подредено, смислено и човешкият живот се е удължавал с години. А сега ние стигнахме до миналата година, когато средната продължителност на живота се съкрати с година и половина.

ДВ: Какво според Вас ще пише в учебниците по история за този период? Как ще бъде обяснено челното място на България в световните негативни класации?

д-р Александър Симидчиев: Един от ключовите компоненти, свързани с управлението на пандемията, е фрагментирането на общественото мнение. Сигурен съм, че ще бъдат изтъкнати два фактора, не само за нашата страна, но и по принцип. Първият е глобализацията и възможността човек да обиколи земното кълбо до 48 часа, както и интензивната комуникация. Вторият е епидемията на дезинформация чрез социалните и нетрадиционните медии, т.нар. инфодемия. Това, което имаме в момента е съчетание на тези два вида пандемичен процес – медицински и информационен. Смесването им причини общото страдание, наричано синдемия, което доведе до това, че здравният аспект на тази криза се контролира много по-трудно.

Александър Симидчиев е лекар, университетски преподавател и народен представител от „Демократична България“ в последните три парламента.

Автор: Димитър Ганев

Подобни статии

Ако падне правителството – пада и цената на горивата!

Ако падне правителството горивата ще паднат до 2.23 лв., това ни...

Още в катергорията

Ако падне правителството – пада и цената на горивата!

Ако падне правителството горивата ще паднат до 2.23 лв.,...

3,5% от проверяваните къщи за гости били чисти измами

Статистиката при проверката показва, че горе-долу 3,5% от проверяваните...

Кирил Петков пред Световната банка: България може да има висок растеж през следващите 15 години

Амбициозен сценарий за значителен растеж на българската икономика очерта...