Нарцисът Киро: Краен егоизъм, свръхвисока самооценка, грандомания, самохвалство, арогантност, лицемерие, измами и манипулации

Кирил Петков стъпи на българската политическа сцена като въплъщение на съвършения политик и лидер – красив, умен, възпитан, кадърен, образован, с диплома от престижен университет, с успешен бизнес, нахъсан, устремен, почтен, неуморим борец за справедливост и за светло бъдеще с неустоима харизма и несломим дух, който за капак може да се похвали и с щастливо семейство. Този образ беше изграден чрез масирана рекламна и медийна кампания, както и чрез кампания в социалните мрежи.

Ако обаче някога сте се сблъсквали с нарцисисти, социопати и психопати, щяхте да сте научили един от най-важните житейски уроци: „Не се доверявай, страхувай се и бягай надалече от съвършенството!”. Също така щяхте да сте се научили да разпознавате безпогрешно симптомите на въпросните личностни разстройства, сред които изпъкват: краен егоизъм, свръхвисока самооценка, грандомания, самохвалство, арогантност, използване на лъжи, лицемерие, измами и манипулации с цел привличане на вниманието и постигане на успех, нулево уважение към околните, склонност към хленчене и към гняв, нулево съчувствие, чувство за безнаказаност, липса на съвест и на угризения, липса на чувство за вина и т.н.

Първият предупредителен сигнал, че има нещо гнило в Дания, беше именно съвършеният образ на бъдещия министър-председател. Вторият беше безскрупулната му лъжа относно канадското му гражданство и фактът, че Петков в нито един момент не показа разкаяние и не поднесе извинения дори след като беше изобличен като нарушител на Конституцията. Третата червена лампа беше лъжата, че е организирал и платил акцията по спасяването на Боян Петров, опровергана с документи от вдовицата на алпиниста Радослава Ненова. Четвъртият сигнал беше скалъпената история, според която Опра Уинфри е заклета почитателка и рекламно лице на веган пробиотика, „изобретен” от Петков. Пето предупреждение: видеоклипът, в който член на „Продължаваме промяната” слиза от партийния автобус в Ямбол, проверява дали камерата работи, след което „посреща” Кирил Петков и му „засвидетелства” „народната любов”. Впоследствие „актьорът” от клипа беше възнаграден с поста заместник-председател на Народното събрание. Прави впечатление и „хобито” на премиера да се снима със значими обществено-политически фигури, сякаш се опитва да се окъпе в техния авторитет, тъй като дълбоко у себе си вероятно е наясно, че неговият собствен е по-скоро въображаемо понятие.

Откровено нарцистичното му поведение и очевадните неистини и манипулации обаче не успяха да разколебаят почитателите на политическия Ридж Форестър. Съществена роля за вкарването на значителен брой лековерни хора в капана изиграха и медиите, които не само не изобличиха Петков и не осъдиха поредицата от простъпки от негова страна, но и системно омаловажават, дори прикриват прегрешенията му. Вследствие на това армията от почитател(к)и (които се изявиха като полезни идиоти – съучастници) му поднесе на тепсия държавата и собственото си бъдеще. По-лошото е, че му поднесе на тепсия и нашето бъдеще – на тези, които от самото начало прозряхме какво се крие зад повърхностния чар и ореола на светец на Кирил-Ридж, но нямаше кой да чуе предупрежденията ни. Нека обясним защо сравняваме министър-председателя с героя от „Дързост и красота”, а не с Джон Траволта, с когото бива сравняван от омаяните от усмивката му дами. Отговорът е прост. Джон Траволта е действително съществуващ човек, влязъл в историята на киното с талант и труд, докато Ридж Форестър е измислен, фалшив герой, плод на въображението на сценаристите на сериала – схематичен, изпразнен от съдържание и лекомислен, ощетен както в интелектуално, така и в морално отношение. Фалшив също като героя „просто Киро” – отроче на причудливата любов между американското посолство и президентството, в чийто акт за „раждане” като родител едно фигурира Херо Мустафа, а като родител две – Румен Радев.

Кирил Петков пое управлението на държавата и вече шести месец живеем в трагикомедия, сякаш излязла изпод перото на творчески екип в състав сценаристите на Слави и Наталия Кобилкина. През последната почти половин година не минава и ден, в който министър-председателят да не блесне с интелекта си, владеенето на езици, красноречието, начетеността, компетентността, управленските си способности и дипломатическия си талант, както и с блестящото познаване на протокола, който предполага заемания от него пост. „Успехът” му е толкова забележителен, че дори откровено раболепните към правителството медии (ах, тези освободени от Бойковия гнет медии!) не можаха да предотвратят катастрофата – Петков е министър-председателят с най-бързо сриващия се рейтинг в историята, а ние, почти трийсет и три години след 10 ноември, доживяхме немислимото – в България да се пръкне по-мразена партия от ДПС и БСП взети заедно, и това е „Продължаваме промяната”, понесла съвсем заслужено незавидната титла на най-мразената формация. Стигна се дотам заместник-председателят на ДПС Хамид Хамид да нарече правителството на четворната коалиция най-слабото правителство след комунизма и убедени противници на партията му да се съгласят с него: „Не е имало толкова слабо подготвено, толкова некадърно правителство, което вместо да решава проблемите на държавата, се занимава с тортите на съпругата на премиера”.

И ако у някого все още е битувала заблудата, че „просто Киро” е жертва на злодеянията на опозицията, и лично на Бойко Борисов и на Иван Гешев, които саботират добрите му намерения и му пречат да разгърне потенциала си, то по Гергьовден маската на министър-председателя падна окончателно и разкри патологията зад фалшивия образ на Свети Великомъченик Кирил Харвардски.

Първа серия. На 5 май се проведе среща между Кирил Петков и представители на превозвачите, от която те си тръгнаха обидени. Според Магдалена Милтенова – председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, премиерът им заявил, че той определя какво и как ще се говори в кабинета му и ако не им харесва, може да напуснат. В отговор Милтенова беше категорична, че „държавата не е на министър-председателя, България не е на „Продължаваме промяната”, България не е на нито един министър, България е на всички нас, българските граждани”. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов опроверга твърденията на дамата и се опита да защити Петков, като обвини превозвачите, че са го предизвикали, но защитата му рухна под тежестта на истината.

Втора серия. На 6 май беше разпространен запис от въпросната среща, от който стана ясно, че Милтенова не само не е излъгала, както намекна Караджов, а дори е смекчила разказа си – поведението на Петков е било потресаващо самонадеяно, безпардонно, арогантно и цинично. Подобно поведение можеше да бъде подминато, ако „просто Киро” беше управител на сергия на Женския пазар, но по злощастно (за нас, но и за него) стечение на обстоятелствата той все още е министър-председател, който за половин година така и не придоби представа какво държание и речник са допустими за заемания от него пост.

На записа – след протяжен и отегчителен монолог – се чува как Петков манипулира присъстващите, като ги предупреждава, че искането им за оставка на трима министри (Асен Василев, Гроздан Караджов и Николай Събев) ще доведе до падане на правителството, служебен кабинет и следващи избори, и развява като плашило „Възраждане” и „разни други новородени партии”, от чието правителство „май, че България ще плаче”. Следва драматично представление, в което „просто Киро” издига за свое знаме безкористността и жертвоготовността, сърцераздирателно споделяйки, че все още е тук, защото като българин не можел да си позволи подобен сценарий, констатирайки, че в България „някак си всеки гледа за себе си” и че „с този тип мироглед тая държава е загубена”. Предполага се, че констатациите трябва да са упрек към превозвачите, но в съзнанието ни веднага изниква правителството на четворната коалиция, чиито членове от половин година не правят нищо друго, освен да „гледат за себе си”, близките и роднините си. В края на моноспектакъла си министър-председателят отново разводнява темата, което предизвиква недоволство от страна на присъстващите, за да се стигне до финалната сцена, в която от устата му се чува:

„Ако искате, винаги можете да си тръгнете. По всяко време сте поканена, ако Ви е досадно, да излезете. Вратата е там… Повярвайте ми, ако не искате да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Няма! Аз ще решавам тука как ще говоря и какво ще говоря!”.

От Правителствената информационна служба излязоха още същия ден със съобщение, в което се казва, че „наличието на запис навежда на мисълта, че е търсен конфликт”, с което на практика признаха автентичността на аудиото.

Трета серия. На 7 май сблъсъкът между Петков и превозвачите се ожесточи още повече след участието на Магдалена Милтенова в предаването „Събуди се” по НоваТВ. Тя призова Министерския съвет, ако имат доблест, да изнесат и видео записа от срещата. На въпроса доколко доблестно е да бъде публикуван тайно направен запис Милтенова отговори, че разпространеното аудио „носи само истината”, и повтори, че „тези хора нямат понятие от протокол, от етикет и от морал”. В десетминутния разговор дамата показа дар слово, компетентност и информираност, каквито за половин година не открихме у нито един член на правителството.

Ако самочувствието на Кирил Петков беше подплатено с действителни знания и умения, фалшивият герой щеше да е запознат, че „министър” на латински означава „служител”, т.е. той като министър-председател не е нищо повече от пръв сред служителите. От друга страна, превозвачите са представители на суверена, на когото принадлежи върховната власт. Казано накратко, ролята на „просто Киро” е да служи на българския народ. Не да управлява, да служи! В такъв случай може ли един слуга да държи тон на господаря си, да му крещи, че той определя правилата, и да му сочи вратата? Сякаш няма логика. Между другото, сблъсъкът с превозвачите обезсмисли и нелепата пиар кампания на премиера да обикаля пеша улиците уж за да бъде близо до хората. Подобни евтини трикове може да минават пред все по-намаляващата му фенска маса, но мнозинството се интересува дали и как харвардското съвършенство си върши работата и с какво може да подобри живота им във времена на Виденова криза.

Сега да си представим за миг, че на мястото на Петков бяха Бойко Борисов или Даниел Митов и бяха изрекли думите, които се чуват на записа. Няма никакво съмнение, че незабавно щяха да бъдат разкъсани от жълтопаветните медии и завинаги да бъдат заклеймени като самовлюбени и дебелооки злодеи, издевателстващи и гаврещи се със суверена, в добавка към традиционната Ганя диагноза и никакви извинения нямаше да важат. На Кирил Петков обаче засега му се разминава сравнително леко, тъй като медиите разпространиха аудиото, но за пореден път не порицаха поведението на министър-председателя. Нещо повече – „Дневник” излезе със заглавие „Правителството разкритикува превозвачите за публикуван запис от срещата им с Кирил Петков”. Внушението е повече от ясно – вината е на превозвачите, че са разобличили фалшивия герой, докато „подвигът” на последния бива неглижиран. Изданието дори не признава категорично, че Петков е произнесъл скандалните реплики, а говори за „глас, наподобяващ този на премиера”. С други думи, „Дневник” нормализират уродливата, но широко разпространена у нас практика, да бъде сочен с пръст и да бъде осъждан подалият сигнал за извършена нередност, а истинският виновник, нарушилият правилата и/или законите да бъде представян като жертва.

Новият морал в политиката е редно да започва с елементарно уважение към Държавата и нейните граждани чрез думи, поведение и външен вид. От встъпването в длъжност на правителството досега един от отличителните белези на ПП, наред с инфантилното им държание, са именно системното неуважение, презрение и подигравателно отношение, чиято връхна точка беше достигната в навечерието на Гергьовден. След подобен скандал единственият правилен ход на Кирил Петков е да подаде оставка и да отидем на предсрочни избори, а ако самонадеяността и скъсаната връзка с действителността не позволяват на министър-председателя да прецени правилно ситуацията и да осъзнае, че се самоубива ритуално като политик, много скоро всенародната „любов” ще го свали на земята и ще му покаже не вратата, а прозореца. Един вид – който врата показва, през прозорец излиза: логичният край на политическия Ридж Форестър, детронирал Жан Виденов като най-пагубния за България министър-председател – доста позорна титла за човек с претенциите на Петков.

Анализ на Татяна Иванова за „Ах тези медии”

Подобни статии

Байрактаров: Ситуацията загрубя! Кирил Петков ни вкарва във война с Русия

“Така се случва, когато управляващите на една суверенна държава обслужват интересите...

Още в катергорията

Байрактаров: Ситуацията загрубя! Кирил Петков ни вкарва във война с Русия

“Така се случва, когато управляващите на една суверенна държава...

Паргов: БСП да задейства имунната си система, за да не изпадне от ранглистата

Паргов обясни, че вчерашното публично обръщение на 17 знакови...