БСП печели в тандем с президента Радев и губи, когато води война с него

На бедна и мизерстваща България днес е нужна автентична социалистическа и лява програма

В днешната ситуация, заредена със сериозни политически, инфлационни, енергийни и международни кризи, всеки лявомислещ човек, следва да се тревожи какъв ще бъде изборният резултат на Българската социалистическа партия на предсрочните избори на 2 октомври. Защото лявата партия очевидно тръгва в грешна посока – вместо визия и решения на проблемите, още от символичния връх Бузлуджа започна с атаки към президента и продължи със самоубийствена ярост да клейми служебното правителство и неговите министри, преди да са влезли в кабинетите си.

С тази война срещу президента ръководството на партията за четвърти път за година и половина прави една и съща грешка, която ще донесе само и единствено тежки политически и електорални последици. Издигането на Румен Радев като президент и неговата убедителна мажоритарна победа бяха факторът на излизането на БСП от електоралното дъно през 2016 г. Той стана първият политик, преодолял ГЕРБ на национални избори от цяло десетилетие, и победата му с близо 2 млн. избиратели доведе до организационна мобилизация и електорален прилив за БСП, която спечели почти 950 хил. гласа през март 2017 г. Издигането на ген. Румен Радев като ново лице за президент стартира възраждането и промяната в БСП, неговата мажоритарна и личностна победа бе повратна точка в новата история на левицата, създаде й огромен политически капитал и принадена стойност.

Днес с абсолютна убеденост можем да твърдим, че БСП е силна, когато е в тандем с президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. Защото Йотова е знаков социалист, депутат, евродепутат, едно от остриетата и разпознаваемите лица на партията и гарант за ангажимента към БСП на президентската двойка. И обратното, БСП губи и се топи, когато се воюва с държавния глава заради личностни амбиции или параноидни фиксации, когато води двулична и негативна кампания срещу него. Защото президентът на републиката се превърна в реален обединител на нацията, той е най-популярният български политик, гарант на Конституцията и върховенството на закона, пазител на нормалността и стабилността в критични ситуации. Такъв беше през 2017 г. и през горещото протестно лято на 2020-а, такъв е и днес в кризисните 2021-ва и 2022 година. Човек с ярка и искрена социална чувствителност, с държавническо и национално достойнство, с офицерска чест на достоен български генерал, който върна авторитета на президентската институция, поддържаща неизменно висок рейтинг и доверие.

Но да си припомним хронологията на конфликта Нинова – Радев.

През февруари 2021 г. президентската двойка Радев – Йотова заявиха волята си да се кандидатират за втори мандат. Това бе логичен и коректен акт към обществото и останалите кандидати, защото се случи почти 10 месеца преди изборите. И ако канонадата от критики и скалъпени компромати, които избълва управляващата върхушка на ГЕРБ и присъдружните им партии, не учуди никого, то поведението на БСП и Нинова бе, меко казано, смущаващо. Беше обявено, че към момента не било време за президентски избори, а партията ще обсъди подкрепата си за Радев след парламентарния вот през април!? И това след думите на президента, че БСП е партията, която има моралното и политическо основание да бъде първата, която да даде подкрепата си за него и Йотова. Тази двойственост и шикалкавене разконцентрираха кампанията на левицата и объркаха голяма част от социалистите. На всяко предизборно събиране основният въпрос беше: Защо не подкрепихме президентската двойка? Така не бе използвана принадената стойност на тази подкрепа на фона на мащабната протестна вълна от лятото на 2020 г., чийто морален лидер бе президентът Радев. Ако БСП и държавният глава бяха възприемани като единен „фронт” и носители на промяната, социалистите щяха да имат значително по-висок изборен резултат (ако не първа, то със сигурност втора сила вместо ИТН). БСП нямаше да бъде пришивана към т. нар. статукво, което допринесе за последващото падане на нейния рейтинг.

След изборите на 4 април социалистите направиха анализ на резултатите и признаха, че грешка №1 е била липсата на ясна подкрепа за президента и вицепрезидента и такава единодушно бе дадена от Националния съвет на БСП. Такива бяха и констатациите на водещи анализатори и социолози за причината за ниския им резултат. И въпреки това само след месец-два от обкръжението на Нинова отново започнаха да се чуват объркващи внушения. Оказало се, че въпросът за подкрепата не е предпоставен, че той ще бъде разглеждан от всички нива в партията и дори беше направена кампания, в която накараха структурите да предлагат други кандидатури!? Публично зазвучаха откровени критики към държавния глава и служебните кабинети, въпреки че в тях бяха включени много ярки експерти социалисти на национално и регионално ниво.

След изборите на 11 юли 2021 г. и до изборите за президент и парламент през ноември с. г. част от ръководството на БСП отново разви активна антипрезидентска реторика в контекста на проекта „Продължаваме промяната”, който бе определен като „пропрезидентски”, като „политически инженеринг” и „бракониерски” спрямо левицата. Антипрезидентската реторика ескалира в навечерието на изборите и БСП постигна плачевния резултат от 265 хил. гласа, малко над 10% и едва 26 депутати. В същото време президентът Радев постигна победа с над 1,5 млн. избиратели. И тогава социолозите бяха категорични, че близо 95% от електората на БСП е подкрепил президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова на фона на антипрезидентските лозунги и отказа на Нинова да каже за кого ще гласува!? С други думи, кампанията анти-Радев повлия отрицателно на нагласите на социалистите и разочарова много потенциални избиратели на БСП, които гласуваха за други партии или се въздържаха от вот.

Около падането на кабинета на ПП и четворната коалиция в ръководството на БСП отново се възроди кампанията срещу президента Румен Радев, която нямаше нито морално, нито фактическо основание. Аргументите на говорителите бяха, че президентът е „предал” правителството, че не го е подкрепил достатъчно, че президентът бил издигнат от БСП, а не проявявал нужната благодарност, че критиките му са в синхрон с тезите на ГЕРБ!?

Първо, така изложените обвинения бяха в съмнителен синхрон с критиките на ГЕРБ в периода на протестите от 2020 – 2021 г. Всъщност държавният глава от първия ден на встъпването си на „Дондуков“ 2 последователно изразява своята гражданска позиция към кабинета на ГЕРБ и ОП, така постъпи и с ПП и четворната коалиция. Всъщност критики имаше и към назначените от него три служебни правителства и това е негово конституционно и гражданско право. А провалът на кабинета „Петков” не може да се обясни с няколко изразени с джентълменски тон различия с правителството по теми, вълнуващи цялото общество. Репликите на президента бяха към мудните реформи в съдебната система, крайните външнополитически позиции, газовата криза, Северна Македония, изгонването на 70-те руски дипломати, галопиращата инфлация и енергийния хаос… Формално и публично БСП е изразявала много повече различия с коалиционните си партньори по същите тези – оръжията за Украйна, Македония, антируските санкции, договора с „Газпром“, гоненето на дипломатите. Друг е въпросът, че БСП на практика по никакъв начин не отстоя тези свои червени линии. А както е казано в Библията: „По делата им ще ги познаете!“.

Второ, държавният глава бе номиниран от БСП през 2016 г., но постигна две убедителни мажоритарни победи – през 2016 г. в съотношение на 2 млн. към 950 хил. гласа спрямо БСП през 2017 г., а през 2021 г. – 1,5 млн. избиратели спрямо 265 хил. за БСП.

Затова не е вярно, че някой конкретен човек, било това дори Корнелия Нинова, е „направил” Радев президент, защото той е избор на българския народ! Да, БСП има принос за неговите победи, но като краен резултат те са лично негов успех и постижение. Президентът многократно е изразявал благодарността и лоялността си към БСП и социалистите чрез ясни и недвусмислени изявления, като това, че „Лява България е негово политическо семейство”, че е привърженик на левите и социалните идеи, както и с ясни и конкретни действия като връчването на три пъти на третия мандат за съставяне на кабинет именно на БСП.

Трето, президентът е българският политик, който най-ясно е доказал, че е категоричен противник на Модела „ГЕРБ”. За разлика от него, кабинетът на ПП и коалицията не предприеха убедителни действия за разграждане на този модел и същностна реформа за ликвидиране на корупционните практики. Имаше поток от „антикорупционни“ думи и лозунги, но видяхме малко конкретни действия.

При връчването на третия мандат на БСП тонът срещу президентската институция временно бе смекчен, но в момента, в който стана ясно, че мандатът ще бъде върнат, отново се изостри до крайност. Болните мозъци на скрити и явни съветници родиха нови „аргументи”… Президентът бил реваншист, предател, служебният кабинет бил „Анти-Нинова” и „Анти-БСП”!? Сякаш тясното ръководство на левицата се кани предварително да обвини Радев и Йотова за назряващия изборен провал?

Конституцията повелява, че държавният глава има правото да избере по свое усмотрение служебните министри, заместник-министри, областни управители. Служебният кабинет и като конституционна норма, но и като дългогодишна практика е надпартиен и експертен кабинет, в него влизат хора с партийна биография, но в качеството им на експерти. Затова не е необходимо поканените служебни министри да искат разрешение от своите партии за участие в управлението. Наред с това тяхното участие носи плюс за съответните партии, тъй като служебните кабинети по традиция се ползват с висок обществен рейтинг. Пагубно, неморално и противоуставно ще бъде под знака на антипрезидентската реторика на тясното ръководство на БСП да се изключват социалисти от БСП, защото не са получили одобрението на Нинова. Противоуставна, репресивна и антиевропейска е идеята за разправа срещу членовете на БСП, които са се съгласили да работят в рамките на служебния кабинет. С подобно действие БСП ще затвори вратите си пред свои достойни, утвърдени и доказали през годините своята лоялност към партията и държавността. БСП в сегашното си състояние на четвърта политическа сила, с намаляващ обществен авторитет и в състояние на тежки вътрешни разделения няма нито ресурса, нито историческото и морално право за подобна разправа със социалисти.

И в кабинета „Герджиков”, и в кабинетите „Янев” и „Донев” той подбра ярки фигури от БСП, с което помогна за подобряване на публичния образ на партията и утвърждаването на нейната експертиза. Опитите тези хора да бъдат остракирани и отлъчени от БСП като „предатели” са белег на друго историческо време и ерозират и без това крехкото единство в партията. Наред с това десетки кадри на БСП в миналогодишните служебни кабинети бяха моментално отстранени от Нинова и нейните партньори в управлението, но тогава нямаше подобна истерия и обвинения за чистки и политически репресии. Какво излиза, че социалистите не са равни, а има правилни и неправилни! Тези, които са близки и послушни на ръководството, и тези, които си позволяват самостоятелно и критично мислене. А имаше времена, в които БСП се гордееше, че е най-демократичната партия, времена на остри идейни дискусии и интелектуални сблъсъци, но с мисъл за партията, държавата и тяхното бъдеще. И тогава тя печелеше избори! Това бяха времена, в които лидерът не се идентифицираше с цялата партия, не се изключваха и наказваха инакомислещите, загърбвайки морал и принципи, погазвайки Устава.

Държавният глава е назначил служебни министри, свързани и с други партии от четворната коалиция, но нито една от тях, освен БСП, не си позволи подобен тон, изразяващ  липса на политическа култура, вманиачаване и личностна фиксация. Дано това да не цели публичното внушение, че доскоро управляващи фактори от БСП са гузни и предварително търсят индулгенция за свои нелицеприятни действия или отстъпления от „червени линии” като търговията с оръжия за Украйна и страха, че могат да станат публични.

За БСП много по-вредно и опасно е трайното обвързване с проваления проект „Продължаваме промяната”, дошъл на вълната на голямата надежда и самосвалил се за едва 7 месеца, защото не се справи с основната си задача да смени корупционния модел ГЕРБ и обвърза България с пагубни политики: спирането на газовите доставки, включването на газови посредници, ястребската русофобска реторика и действия, загърбването на националния интерес по македонския въпрос, законодателния лобизъм на присъдружни адвокатски кантори, роднинските назначения и куп други скандални действия. Ангажирането на БСП с компрометирани вече политици като Кирил Петков и Асен Василев допълнително обезличава партията и обърква левия избирател. Превръщането на БСП в управленски и електорален придатък на провалената партия ПП и дясната ДБ е риск за фатална изборна загуба на БСП. Пагубно ще бъде обвързването с провалената и отхвърлена от парламента и обществото програма, съгласувана с десните ПП и ДБ, с която без допитване до социалистите ръководството на БСП искаше на всяка цена да запази властта си в рамките на третия мандат в 47-ото НС.

За БСП е много вредна и коалицията с дясната „Демократична България” – пряк политически наследник на провалените десни управления на Филип Димитров и Иван Костов. Партия на антикомунистическия реваншизъм, яростната русофобия, а в по-ново време на защитата на неприемливата за левия електорат джендърска идеология, прикрита зад неясната формулировка „евро-атлантически ценности“, и реалното въвличане на България в конфликта с настояването за въоръжаване на Украйна.

Израз на политическо лицемерие, страх и тотална загуба на връзка с мнението на редовите социалисти и симпатизанти е пагубната стратегия, която ръководството на БСП готви да превърне в парламентарна кампания, която по същество да стане антипрезиденска. Отсега е ясно, че ще последва шеметен провал не просто защото опитът ни учи, че анти кампаниите не са печеливши и това отново ще раздели левите избиратели, които харесват своя президент, но и защото ще даде допълнителна енергия на други политически формации, които ще изтъкват своите оригинални политически идеи. А БСП с участието си в четворната коалиция бе превърната в придатък на десни формации и изгуби донякъде своето лице и идентичност, което в тази предизборна кампания би имала възможност да върне. На бедна и мизерстваща България днес е нужна АВТЕНТИЧНА социалистическа и лява програма. Програма с конкретни социални ангажименти, с използване на експертизата на всички социалисти, идейни и организационни течения в партията. И само така лявата партия на България има право да поиска доверието и вота на избирателите и с високо вдигнато чело да каже: Нашата цел е победа на изборите в името на хората и социалната справедливост!

Проф. Светлана Шаренкова

Подобни статии

Донев: Предоставяме 800 млн. лева заем на „Булгаргаз”

На заседанието на Министерския съвет ще разгледаме и приемем постановлението за...

Още в катергорията

Донев: Предоставяме 800 млн. лева заем на „Булгаргаз”

На заседанието на Министерския съвет ще разгледаме и приемем...

Бившата министърка на ГЕРБ Николина Ангелкова строи палат в Созопол

Бившата министърка на туризма в правителството на ГЕРБ Николина...