Вторник, 20 Август 2019
Вторник, 20 Август 2019
Дипломатическият срив на Франция

Дипломатическият срив на Франция

Партньорите на Париж в Саудитска Арабия нарушават тези права, които французите уж защитават

Ако потърсим прецедент на сегашното дипломатическо безличие на Франция, трябва да се върнем към военната експедиция за Суецкия канал през 1956 г. и Алжирската война. Нито организирането на международна конференция за околната среда в Париж, нито войнствените речи на президента на републиката, нито непоправимото самодоволство на министъра на външните работи могат да прикрият срива на Франция.

Равняването на Франция по Германия по отношение на европейските дела лъсна ярко в случая с Гърция. Външното министерство беше сред неприсъстващите, министърът на финансите беше словоохотлив, но отсъстващ, Франсоа Оланд ограничи ролята си до пратеник на Берлин, чиято задача беше да накара Алексис Ципрас да приеме указите на Ангела Меркел. Даже във Вашингтон бяха изненадани от твърдостта на Европейския съюз спрямо Атина.

Париж продължи в същия дух спрямо САЩ, когато се разбра, че американските тайни служби са шпионирали трима президенти на републиката, сред които и Франсоа Оланд... Говорителят на френското правителство веднага се постара да омаловажи оскърблението: „Трябва да оценим с мярка всичко това. Не сме тук, за да предизвикваме дипломатически скандали“, заяви той. И хукна към Вашингтон, за да разисква споразумението за Големия трансатлантически пазар (TTIP). „Отговорът на Франция е почти смешен“, обърка се депутатът от десницата Анри Гуайно. „От известно време ние само следваме американската политика“, добави бившият министър Пиер Лелуш, известен привърженик на НАТО и САЩ.

Но най-изненадващо е равняването на Париж по Саудитска Арабия, до такава степен, че дори разсърди американския властелин. Франция не можа да провали споразумението от юли т.г. между пет от големите държави и Иран, както биха желали Рияд, Тел Авив и американските неоконсерватори, нападащи Обама. Тя се присъедини към него с ясно изразена неохота. По отношение на Сирия желанието на Париж да „накаже“ Башар Асад се дължи не толкова на жестокостта на режима в Дамаск, колкото на желанието да бъдат задоволени амбициите на монархиите от Залива, които се зарекоха да го свалят. Най-вече Саудитска Арабия. А това кралство, люлка и банкер на сунитския интегризъм в света , начело на жестоките репресии срещу шиитите в Бахрейн и Йемен, се обявява срещу повечето човешки права, които Франция тръби, че защищава... другаде.

Париж избра Саудитска Арабия не поради грешка в стратегическата си преценка. Става въпрос по-скоро да се разпали параноята на монарсите, които се страхуват, че ще бъдат обградени от Иран и съюзниците му, като целта е да им се пробутат още оръжия. Мисията беше изпълнена на 13 октомври т.г., когато при завръщането си от Рияд министър-председателят Манюел Валс написа в туит: „Франция – Саудитска Арабия: договори за 10 милиарда евро! Правителството е мобилизирано в защита на нашите предприятия и работни места.“

Автор: Серж Алими, Le monde diplomatique, превод: Венко Кънев

*Заглавието е на редакцията.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар