Четвъртък, 17 Октомври 2019
Четвъртък, 17 Октомври 2019
Искаме ли истинска реформа?

Искаме ли истинска реформа?

Утре следобед в парламентарната комисия за промени в Конституцията ще бъдат гласувани на второ четене поправките в Основния закон

През седмицата вече започнаха острите дебати между поддръжниците на Христо Иванов и опонентите на наречената от министъра съдебна реформа. Битката на аргументи се проведе на родна и европейска почва - от ВСС до Шенген. Не оспорвам възможностите на университетски преподаватели и близки до правосъдното ведомство юристи да водят солиден спор относно идеите на групата около министъра. Но мисля, че полемиката категорично бяга от най-сериозния проблем на 25-годишния преход. А именно - как да гарантираме на гражданите, бизнеса и чуждите инвеститори справедлив и честен процес? По какъв начин да се преборим с дефицита на справедливост в обществото? Докога ще търпим отказа от правосъдие, който често получаваме от самозабравилата се магистратска каста?

Сигурно за европейските ни партньори е важно дали Висшият съдебен съвет ще е разделен на горна, долна или средна камара. Съвсем вероятно е в Брюксел да са особено загрижени за правата и функциите на Главния прокурор. Но българският народ не се вълнува от това, уважаеми. По тази причина съдът е с най-ниско ниво на доверие, затова никой не му вярва и не разчита на уж независимата и обективна трета власт, чиито очи в един случай са широко отворени, а в друг - под плътна превръзка. Подобна превръзка слагат върху очите ни нареклите себе си реформатори.

Те са от сутрин до вечер в телевизиите (нищо че се оплакват от хибридна война срещу тях) и обясняват колко важно е да се промени Висшият съдебен съвет. Това било реформа. И защо да е реформа, уважаеми реформатори? ВСС назначава и освобождава съдии. Той е административен орган. Само кадрува, по никакъв начин не провежда политика. Все едно да твърдиш, че Държавен вестник пише законите. Не, той само ги обнародва. Логиката е безумна - как точно ще излекуваме болната система със смяна на едни кадровици с други? Ще повишим ли качеството на спешната помощ с рокада в шофьорския състав? Да, сигурно е важно, но в крайна сметка за пациента е от значение лекарят, нали? А медиците в съдебната система са съдиите от трите инстанции, не членовете на Висшия съдебен съвет.

Проблемите са видими от всички, но очевидно няма политическа воля за решението им. Защото колкото и срещи да се проведат между генерал Атанасов и американските фондации, това няма да вкара мутрите в затвора, нито ще изчисти Авгиевите обори от съдебната система. Това може да стане само с четири основни стъпки:

Първо, спиране на връщането на делата за доразследване. Щом държавното обвинение е вкарало обвинителен акт, то съдът следва да се произнесе. Безкрайното моткане и протакане е де факто отказ от правосъдие. Престъпникът се договаря с когото трябва и довиждане. Всички знаят за това, но мълчат. По каква причина? Омерта или нещо друго?

Второ, бърз и лесен механизъм за наказание на магистратите. Дисциплинирането им е най-сериозният довод в битката с корупцията. Необходимо е ясно и точно да се знаят правилата на играта. Първо провинение - глоба, втори фал - уволнение. Така ще си наясно, че не може да се дъниш безнаказано. Помня добре, че по делото срещу Веселин Георгиев (шефа на пътния фонд, дал на брат си поръчки за 120 милиона) прокуратурата бе допуснала умишлена грешка, за да саботира делото. И кой ги санкционира? Висшият съдебен съвет, чийто акт пък може да падне във Върховния административен съд. Тоест разбираш се където трябва и си Господ. 

Трето, ясен метод за оценка. Липсва най-проста схема, по която да се прецени кой си върши работата и кой не. Колко процента от случаите, по които един съдия е постановил присъда са отменени от горна инстанция? Примерите са безкрай: Томов и Мургина бяха оправдани от САС, делата срещу бившия кмет на Сливен Лечков се подаваха безкрай между съда в града под Сините камъни и колегите им от бургаския апелативен. Има ли величина или обективен количествен измерител на качеството в системата? Няма, а трябва да има. Но затова не чуваме да се говори от протестъри и реформатори. Те искат власт, а не правосъдие за всеки. Нищо, че развяват точно това знаме.

Четвърто, срокове за свършена работа от съдии и прокурори. Пристъпването им да води до посочените по-горе наказания. В противен случай се пазариш с престъпниците на своя отговорност. Бавенето е същинският отказ от правосъдие, а не съпротивата срещу промени в Конституцията, както твърдят реформаторите.

Ето какво искаме всички - справедлив и честен процес. Това е истинска реформа. Другото е лъжа и съзнателна измама. Нужна е просто промяна в закона, не в Конституцията. И то с най-обикновено мнозинство, каквото Христо Иванов има и в момента. Системата се реформира, когато променяме правилата и никой не може да ги нарушава. А не при смяна на едни мафиоти с други. 

Иначе хората ще са също толкова недоволни, колкото и сега. Чуждите инвестиции пък ще продължат да са химера. Даже да пуснат не влак-стрела от Пекин, а Каролев лично да прокара лифт от Хималаите до Банско. Все същият ефект.

И да гласуват, и да не гласуват промените в Конституцията утре - реформа няма да има. Впрочем, политическите брокери и търгаши са съвсем наясно. Така ще е докато продължаваме да им го позволяваме. И не търсим сметка от виновниците. 

Не искат да има истинска промяна, защото тя ще обърка сметките на техните кукловоди. Тези, за които съдебна система е маша за разчистване на сметки с неудобни опоненти в политиката и бизнеса. А флагманите на реформите утре ще са първите опрали пешкира на олигарсите. Всичко за сметка на избирателя-шаран, за пореден път доверил се на илюзионисти и бутафорни политици.

Автор: Мариян Тончев, hipotezi.com

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар